НОВИНИ


ПЪРВОТО НАБЛЮДАТЕЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ВСЕЛЕНАТА МОЖЕ ДА Е ХОЛОГРАМА?
03.02.2017

Един поглед към далечен галактически клъстер, Снимка: NASA / ESA / HST Frontier Fields Team / STScI.

Едно новаторско проучване, представено от авторите му като "първото наблюдателно доказателство, че Вселената е сложна холограма", може да доведе до нови прозрения за теорията за Големия взрив и квантовата гравитация, пише Sci-news.com.
 

Изследването, ръководено от професор Ниаеш Афшорди (Niayesh Afshordi) от Университета на Ватерло, е публикувано в списание Physical Review Letters (версия в arXiv.org).

Проф. Афшорди и екипът му, изследвайки неравномерностите в космическия микровълнов фон (CMB), "сиянието" на Големия взрив, са открили доказателства в подкрепа на холографското обяснение на Вселената.

Според идеята за холографската Вселена, предложена за първи път през 90-те години, цялата информация за нашата 3D "реалност" (плюс времето) се съдържа в 2D повърхността на нейните граници.

"Представете си, че всичко, което виждаме, чувстваме и чуваме в три измерения - и възприятието си за време - всъщност произлизат от плоска двуизмерна област", обяснява съавторът проф Костас Скендерис (Kostas Skenderis), от университета в Саутхемптън, Великобритания.

"Идеята е подобна на тази за обикновените холограми, при които триизмерното изображение е кодирано в двумерна повърхност като в холограмата на кредитните карти. Но този път е кодирана цялата Вселена!"

Това е като гледане на 3D филм, но с едно измерение в повече.

"Ние виждаме картините от филма като притежаващи височина, ширина и най-важното - дълбочина, когато всъщност всичко това идва от плосък 2D екран. Разликата в нашата 3D Вселена е това, че можем да докоснем обектите и "проекцията" е "истинска" от наша гледна точка",  - заявиха изследователите.

Скица на времевата линия на холографската Вселена: времето тече от ляво на дясно; най-лявата обозначава холографска фаза и изображението в нея е размазано, защото пространството и времето все още не са добре дефинирани; В края на тази фаза (обозначен с черна елипса с флуктуации) Вселената влиза в геометрична фаза, която вече може да бъде описана от уравненията на Айнщайн; Космическият микровълнов фон се излъчва около 375 000 години по-късно; неравномерностите (моделите), втръкани в него, носят информация за много ранната Вселена и семена за развитието на структурите на звездите и галактиките в края на времето на Вселената (най-вдясно). Илюстрация: Paul McFadden.

През последните години напредъкът в телескопите и средствата за наблюдение позволиха на учените да откриват огромно количество данни, скрити в микровълните, останали от ранните моменти на Вселената.

Използвайки тази информация, проф. Афшорди, проф. Скендерис и екипът им са успели да направят сложни сравнения между мрежите от особености в данните и квантовата теорията на полето.

Те откриват, че една опростена квантова теория на полето, може да обясни почти всички космологични наблюдения на ранната Вселена.

"Ключът към разбирането на квантовата гравитация е разбирането на теория на полето в едно по-ниско измерение. Холографията е като Розетния камък, преводът между познатите теории на квантовата полета без гравитация и неизследваната територия на самата квантова гравитация", отбелязва проф. Афшорди.

"Холографията е огромна крачка напред за начина, по който мислим за структурата и създаването на Вселената", допълва проф. Скендерис. "Теорията на относителността на Айнщайн обяснява много добре почти всичко едромащабно във Вселената, но започва да се разпада, когато се вникне в произхода и механизмите на квантово ниво".

"В продължение на десетилетия учените работят, за да съчетаят теорията на гравитацията и квантовата теория на Айнщайн. Някои смятат, че концепцията за холографската Вселена има потенциала да примири двете. Надявам се, че нашето изследване ни отвежда още една стъпка към това".


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
956840