НОВИНИ


АВТОМАТИЧНИЯТ ДЯВОЛ
06.02.2017


Вероятно в днешно време пултът за дистанционно управление (ДУ) е най-използваната домашна електронна джаджа. Даже от няколко години множество производители на потребителска електроника и друга битова апаратура дори не вграждат външни органи за управление на устройството или пък ги поставят в незабележимо място по корпуса.
 

Но откъде започва историята на нашия покорен слуга?

Никола Тесла… разбира се

Доста е трудно да се каже със сигурност кой е дал идеята за пулт за отдалечено управление на дадено устройство. Със сигурност се знае обаче, че през 1898 г. Никола Тесла е конструирал един от първите прибори за дистанционно командване на друго устройство, в случая лодка. На 8 ноември 1898 г. той подал заявка и получил US патент № 613809A за своя "Метод и устройство за управление на механизми на движещи се съдове и транспортни средства".

Демонстрационните корабчета били изработени от метал и се захранвали от батерия по дизайн на Тесла. Антена приемала радиовълните, излъчвани от предавател, който се намирал в ръцете на изобретателя. По-нататък те постъпвали в приемник (усъвършенстван от Тесла кохерер), а сетне се преобразували в механично движение на гребния винт на корабчето. То имало модулни пространства за превоз на батерии, свой рул, гребен винт и електрически светлини – и всичко това се управлявало дистанционно.

Ученият демонстрирал изобретението на публиката в рамките на техническа изложба в Медисън Скуеър Гардън. Тесла нарекъл корабчето devil automata (автоматичен дявол), защото имал предвид, че такова изобретение може успешно да се използва за водене на боеве от разстояние. Подавайки инструкции от пулта за управление (на долната снимка), Тесла ту местел кораба напред, ту го връщал назад. Съдът можел да се движи с различна скорост и да изпълнява различни маневри. Устроената от изобретателя система за дистанционно управление била така направена, че корабчето можело да се използва само с пулта за ДУ в ръцете на самия Тесла. Хората били изумени от демонстрацията. Повечето смятали, че това е магия и телепатия, а някои решили, че всъщност съдът се управлява от разположена в него маймуна. ,,Автоматичният дявол“ произвел фурор не само в САЩ, но и по страниците на различните издания по цял свят.

Тесла обаче не оценил добре перспективите на радиовръзката, поради което двамата най-известни имена в тази област са руснакът Александър Попов и италианецът Гулиелмо Маркони. Във всеки случай в историята на радиотехниката е безспорно, че Тесла е изобретил мачтовата антена.

През 1903 г. "испанският Леонардо" - инженерът, математик и изобретател Леонардо Торес и Кеведо (Leonardo Torres y Quevedo, 1852−1936) - представил на обществеността т.н. Telekino – робот, изпълняващ определени най-прости команди, предавани чрез радиовълни. Първите опити били извършени чрез триколка, която се управлявала дистанционно от около 30 ярда разстояние. Успехът на маневрите окуражил Кеведо и след три години той, в присъствието на испанския крал, демонстрирал управление на лодка чрез Telekino.

Самият изобретател се намирал на брега, а максималното разстояние, на което връзката се получавала, било 1,25 мили. Но, независимо от факта, че той патентовал изобретението си, по-нататъшни изследвания в тази област инженерът не провел поради недостиг на парични средства. Идеята на Кеведо била Телекиното да се развива от военната промишленост на страната.

Ето и схемата на устройството на Леонардо Торес и Кеведо:

От началото на 1930-те години научно-развойните дейности в областта на дистанционното управление се водели преди всичко от гледна точка на военните за техните нужди. През 1932 г. бил създаден първият в света радиоуправляем летателен апарат (аероплан).

Но нека сега се върнем по-близо към потребителската гледна точка. Най-много хора се интересували от дистанционното управление за битови нужди. Първият кабелен дистанционен пулт (съединен с устройството си чрез електрически проводници) e създаден в началото на 50-те години в САЩ от Юджийн Поли (Eugene Polley) – служител на американската Zenith Radio Corporation. Това бил т.н. Lazy Bone. Той позволявал смяна на програмите и включване и изключване на телевизора от дивана, но… за сметка на това дългият му кабел спъвал доста хора.

Занимавалите се с ремонт на телевизори в България в близкото минало сигурно помнят този шестпинов "женски" куплунг, който на долната снимка е означен със стрелка:

Той е бил доста рядко използван, но е предвиден точно за това – жично дистанционно управление. То е представлявало пластмасов или метален панел с няколко кръгли потенциометъра и е произвеждано в България.

Многобройните случаи на спъване не се понравили нито на клиентите, нито на основателя на Zenith Юджийн Макдоналд (Eugene F. McDonald (1886–1958). Той искал да създаде нещо наистина невиждано дотогава – безжичен пулт за дистанционно управление. И затова изпратил хората си отново към чертожни маси.

Първият безжичен пулт за ДУ е проектиран пред 1955 г. в САЩ, а принципът му на работа донякъде прилича на днешните – лъчът се изпраща към приемник с фотоклетки, вграден в телевизора. Оформен като малък пистолет, зелено-златният Zenith Flash-Matic имал интересна система за комуникация. Различните команди се задействали чрез насочване на "оръжието" под различни ъгли, защото за всяка команда била отговорна отделна фотоклетка, разположена в различни ъгли на телевизора. Това дистанционно можело да сменя каналите, да регулира звука и било рекламирано като "начин да се застрелят тези дълги, досадни реклами" (оттам и алюзията с пистолет). Само че в конструкцията на това дистанционно имало съществен недостатък. Примитивният фотоприемник на телевизора възприемал светлина не само от пулта, а и от обикновена електрическа лампа в помещението, тъй като работел във видимия диапазон на светлината. Това било причина за множество "фалшиви тревоги" за телевизора и неправилна интерпретация на подадени команди.

През 1956 г. американецът от британски произход Робърт Адлър (Robert Adler) разработил пулт за ДУ, използващ ултразвук вместо светлина - Zenith Space Command. С него можело да се превключват каналите и да се задава сила на звука на телевизора. Всеки бутон на устройството удрял върху алуминиева пластина, която издавала звук с различна честота за всяка команда, а самият телевизор приемал чрез микрофон и разпознавал излъчвания звук.

По-късно, след разпространението на транзистора, станало възможно пултът за дистанционно управление да намали размерите си и да се направят още опити за усъвършенстване. Вместо пластини той вече разполагал с пиезоелектрически кристал, а в телевизора отново се монтирал малък микрофон. Тези дистанционни обаче се запомнили със слабата си устойчивост на смущения – телевизорът можел да възприеме и някои видове шум като подадена команда.

През 1974 г. два от най-големите производители на електроника – компаниите Grundig и Magnavox – пуснали в продажба цветен телевизор, управляван чрез микропроцесор. Дистанционното му управление работело с инфрачервени лъчи (в момента се използва същият спектър), а също така било снабдено с цифрова индикация на включения в момента канал.

До 1977 г. пултовете за ДУ имали ограничени функции – можело само да се сменят каналите и да се регулира силата на звука. След появата на телетекста, разработен от ВВС, производителите на телевизори били принудени значително да разширят възможностите на "верния слуга на мързела".

През 1985 г. Стив Возняк (Steve Wozniak) – един от създателите на Apple – основал компанията CL9, чиято задача била да разработва дистанционни за управление на няколко електронни устройства едновременно или най-добре на универсално дистационно. Компанията работела до 1988 г., но една година преди това съумяла да представи многофункционалния пулт CORE UC-100, който можел да бъде програмиран чрез персонален компютър и да показва часа. В основата му бил 8-битовият микропроцесор MOS 6502. Т-образният пластмасов CORE имал няколко квадратни и правоъгълни клавиша и течнокристален дисплей. Можел да запомни до 256 различни команди и се захранвал от 4 броя ААА батерии. Първоначалното му свързване с компютър ставало след като се инсталират драйвърите му от 3 броя дискети.

За съжаление обаче не били много потребителите, които можели да се справят с програмирането на командите, а освен това цената на CORE UC-100 съвсем не била ниска. Първото в света универсално дистанционно претърпяло пълен търговски провал и станало причина за фалита на компанията CL9.

Антон Оруш, Sandacite.bg – https://www.sandacite.bg

Източници:

1902 – Telekine (Telekino) – Leonardo Torres Quevedo

Method of and apparatus for controlling mechanism of moving vessels or vehicles

Nìkola Tesla – robotics forerunner

Wireless remote control inventor zaps out at 96

История бренда CL9 - www.brandreport.ru/cl9/

История пульта дистанционного управления

Патент на первый пульт дистанционного управления принадлежит Никола Тесла -

Радиоуправляемая лодка Николы Тесла и другие малоизвестные изобретения гения


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
954717