НОВИНИ


ИЗКУСТВЕНА НЕВРОННА МРЕЖА СЕ Е НАУЧИЛА НА ЕЗИК, ОБЩУВАЙКИ С УЧЕНИТЕ
16.11.2015

Снимка: Bruno Golosio

За разлика от компютрите, които идват с предварително инсталиран софтуер, съдържащ милиони редове програмен код, хората не се раждат с никакъв предварително заложен в мозъка ни синтактичен модел на език. Тогава как се научаваме да общуваме в реалния свят, използвайки човешките езици?
 
За да разберат по-добре този процес, група учени от Италия и Великобритания са разработили мрежа от изкуствени неврони, сглобени така, че да имитират това, което хората правят автоматично. Новата когнитивна система е съставена от около 2 милиона взаимосвързани изкуствени неврона, които макар че са доста по-малко от 88-те милиарда неврона в човешкия мозък, все пак са достатъчно, за да позволят на изкуствената мрежа да се научи да общува. Изкуствената система действително започнала да общува, научавайки се да разговаря на човешки език, като участвала в диалог с човешки събеседник, описват учените в публикацията си в PLOS ONE. Системата носи кодовото наименование ANNABELL, което идва от Изкуствена Нервна Мрежа с Използване на Адаптивно Поведение за Изучаване на Език (Artificial Neural Network with Adaptive Behaviour Exploited for Language Learning). В статията си учените пишат: Резултатите от това изследване показват, че ANNABELL моделът е способен да се обучава, започвайки от tabula rasa (от нулата), да изпълнява и координира различни когнитивни задачи, като обработката на вербална информация, съхранението и повторното й извикване от дългосрочната памет, насочването на вниманието към определени цели и на свой ред генерирането на словов отговор. Предложения модел може да ни помогне да разберем развитието на тези умения в човешкия мозък и ролята на процесите на възнаграждение в това развитие. Моделът ANNABELL е разработен, за да имитира теоретичното схващане, че човешкия мозък развива високите си умствени способности от нулата, като просто контактува с околната среда. Според учените, способността на мрежата да обработва език е била потвърдена от това, че докато и задавали все повече въпроса (в около 1500 входни изречения), тя постепенно се научила да отговаря с около 500 отговора (изходни изречения). По-просто казано, езикът, който учените представили на ANNABELL бил английски за малки деца, формулиран на нивото на 4-годишно дете. След определен брой сесии, в които човек комуникирал с мрежата през текстови интерфейс, ANNABELL постепенно усвоила съществителните, глаголите, прилагателните, предлозите и другите части на речта и можела да структурира свои собствени отговори, използвайки научените думи. Можете да видите пример на този тип разговори тук, в които учените подавали на мрежата определено количество информация за случващото се на определено място, като училището, дома или детски развлекателни центрове и след това я карали да отговаря на серия от въпроси относно подадената информация. Но как синтетичната система ANNABELL е научила езика до степен, в която да отговаря смислено в тези разговори? Според учените, това се е осъществило благодарение на факта, че системата прилага два ключови механизма, които се извършват и в нашите мозъци: синаптичната пластичност, при която невроните повишават своята ефективност активирайки се едновременно и невралния гейтинг, при който невроните действат като превключватели, които или блокират или предават сигнали от една част на мозъка към друга. Иначе казано, ANNABELL използва синаптичната пластичност, за да се научи как да контролира сигналите, които отварят или затварят различните неврални гейтове, което контролира потока на информация в изкуствения мозък на системата. Въпреки че учените вече са успели да научат компютъра да комуникира на приблизителното ниво на 4-годишно дете, те планират да не се ограничат до тук. "Следващата стъпка ще бъде да внедрим моделът в робот, за да го подобрим и да го тестваме допълнително, изучавайки взаимоотношенията между хора и роботи," обяснява Бруно Голозио, член на научния екип от Университета в Сасари, Италия.
 

 

 
източник: offnews.bg

 


 
926815