НОВИНИ


НА 14 И 77 СМЕ СЪВСЕМ РАЗЛИЧНИ ХОРА, УСТАНОВИ НАЙ-ДЪЛГОТО ПРОУЧВАНЕ, ПРАВЕНО НЯКОГА
24.02.2017

Снимка: monthlymagazine.com

Едно от най-уникалните изследвания за цялата история на психологията, публикувано в списание Psychology and Aging предполага, че с течение на нашия живот личността се трансформира до неузнаваемост, също както се изменя външността ни и постоянно се заменят клетките ни.
 

Изследването започва с данни от анкетиране през 1950 година, в което участват 1208 тийнейджъри от Шотландия на възраст 14 години, разказва изданието Quartz.

Учителите са помолени да използват 6 въпросника, за да оценят 6 персонални черти на тийнейджърите - самоувереност, постоянство, стабилност на настроението, добросъвестност, оригиналност и желание да учат. Резултатите от шестте въпросника са обединени в един показател, който измерва една черта, определена като надежност. След повече от 60 години изследователите намират 635 участника от това анкетиране и 174 от тях се съгласяват да минат теста отново.

77-годишните участници се оценяват от близък приятел или роднина също по шест личностни черти. Като цяло няма много припокриване с резултатите от анкетата преди 63 години. "Не се забелязва стабилна корелация за всяка от 6-те характеристики, както и за общия фактор, надеждност, след 63-годишния интервал," пишат изследователите. "Ние предполагахме, че ще намерим доказателства за личностна стабилност даже за по-дълъг период от 63 години, но нашите корелации не поддържаха тази хипотеза" - добавят те.

Резултатите изненадват учените, тъй като предишни изследвания на личността за по-къси периоди от време, сякаш показват добра приемственост.

Досегашните изследвания, продължаващи няколко десетилетия, които се фокусират от 10 г. до средна възраст и от средна възраст до старост, показват стабилни личностни черти. Но последното изследване, обхващащо най-дълъг период, показва, че стабилността на личността се нарушава с течение на времето. 

"Колкото по-дълъг е интервалът между две оценки на личността, толкова е по-слаба връзката между тях", пишат изследователите. "Нашите резултати показват, че когато интервалът се увеличи до 63 години, не се забелязва никаква връзка между личностните качества на един и същ човек".

"Личността представлява характерни модели на мислене, емоции и поведение на индивида, заедно с психологическите механизми - скрити или не - зад тези модели", отбелязват авторите, цитирайки определението на професора по психология Дейвид Фандер (David Funder).

Ако начинът на мислене, емоции и поведение толкова драстично се променят в продължение на десетилетия, може ли тогава да се счита за едно и също лице човекът в напреднала възраст и като тийнейджър? Този въпрос се свързва с теориите за природата на личността, от съвременната невронаука до древната будистка вяра, че нашата идея за едно стабилно "Аз" не е нищо повече от илюзия.

Разбира се, това сме го усещали, когато например се срещнем със стари съученици, с които не сме се виждали няколко десетки години, но това изследване предполага, че ако можехме да се срещнем със собствената си млада версия, едва ли бихме се познали.


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
707219