НОВИНИ


ВСЕКИ МОЖЕ ДА СЕ НАУЧИ ДА ИЗПОЛЗВА ЕХОЛОКАЦИЯ КАТО ДЕЛФИНИТЕ
02.03.2017

Как работи човешката ехолокация? Схема: Discover Magazine

Учените успешно са научили една малка група от слепи и хора с нормално зрение да се движат в заобикалящата ги среда, използвайки ехолокация - езикът на делфините и прилепите, пише ScienceAlert.
 

Използвайки кликащ звук, издаван с език (пуснете видеото долу, за да разберете как звучи), групата се научава как да определя размера на виртуални стаи с изненадваща точност - нещо, което учените не са очаквали при хора, родени със зрение.

Изследването е публикувано в списание Journal of Neuroscience.

Ехолокацията действа с помощта на звукови вълни, които се отразяват в прегради и на базата на закъснението на отразения звук се определя разположението на обектите в пространството. Делфините и прилепите използват ехолокацията, за да се ориентират в заобикалящата ги среда. Тази способност е установена и при хората, но досега само при слепи хора.

Сега за първи път учените показват, че и хора с нормално зрение могат да я използват.

Вирджиния Фланейгън (Virginia Flanagin) от Университета Лудвиг Максимилиан, Германия, и екипът й обучават 11 човека с нормално зрение и един сляп човек на ехолокация в звукоизолирано помещение, акустично обработено, за да се неутрализира ехото. На участниците се пускат записи на кликания с език, записани в реални сгради, така че могат да научат на фините разлики в звука при закъсняване на ехото (реверберация) в по-малка и по-голяма стая.

След първоначалното обучение към всеки участник е поставен в MRI апарат (магнитно-резонансна томография), предназначена за сканиране мозъците им. Те са помолени да си тананикат, да цъкат с език или да създадат някакъв вид шум, докато са поставя във вътрешността на MRI апарата. След това тези звуци са били възпроизведени в слушалки така, както биха звучали във вътрешността на близката църква, която е цифрово моделирана за този експеримент.

Първоначално изследователите не смятали, че зрящите участници ще се представят добре, тъй като никага не трябвало да се ориентират като лишените от зрение. Резултатите обаче надхвърлят дори най-оптимистичните очаквания. Участниците могат да определят с различна точност размерите на виртуална стая, а най-квалифицираните откриват разлики от 4%. Най-зле се справя участник различаващ 14% разлики, но средно, участниците са успели да идентифицират разлики от 6 до 8%.

Според Фланейгън резултатите се изравняват с някои визуални тестове, където участниците са помолени да преценят кой от два обекта е по-голям или по-малък. 

Що се отнася до сканирането на мозъка, резултатите и тук са интересни. Те показват, че при зрящите хора ехото активира моторната кора, която е областта на мозъка, която отговаря за координирането на движенията - неочаквано тя е силно активирана. Само в случая на слепия човек, участващ в изследването, се активира зрителната кора.

"Изглежда, че моторната кора по някакъв начин участва в сензорната преработка", коментира Фланейгън пред The Atlantic.

Резултатите от изследването трябва да се приема с резерви като се има предвид малкия размер на извадката. Дори и така, изглежда вероятно, че хора с нормално зрение могат да използват ехолокацията, може би, също толкова ефективно, колкото и слепите хора.

Вляво, Даниел Киш има водеща позиция в карането на тандемен велосипед. Вдясно, Бен Ъндърууд, един от учениците на Киш, показва през 2006 г. играе баскетбол с приятел. Снимка: Даниел Киш.

Например, Даниел Киш, който остава сляп едва на 13 месеца след рак на ретината, се обучава да издава палатинални кликания с езика си, а сега обучава и други да използват ехолокацията по програма, наречена "Perceptual Mobility". Неговата програма е толкова успешна, че учениците му могат да се движат в непозната среда, използвайки ехолокацията, да се занимават с туризъм и дори - с планинско колоездене.


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
292886