НОВИНИ


ЗАЩО КИНГ КОНГ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАДМИНАТ ОТ НИТО ЕДИН РЕАЛЕН ЗВЯР
12.03.2017

"Kong: Skull Island", източник: Warner Bros. Pictures

Някои сухоземни животни в миналото са били големи колкото Кинг Конг, дори още по-големи, но те отдавна са изчезнали. Повечето животни в наши времена, като вълци, мечки, големи котки и дори примати, са значително по-малки в сравнение със своите изчезнали роднини. Какво позволява на животинските видове да достигат тези впечатляващи размери и защо днешните създания не могат да достигнат величието на Кинг Конг, питат от изданието Live science.
 

Сините китове са единствените съвременни животни, които се доближават до огромния размер на Кинг Конг, като възрастните достигат до 30 метра. Но преди милиарди години създанията, които са се разхождали по Земята, са били дори още по-големи. Като например, динозаврите Аржентинозаври, които са достигали над 46 метра относа до края на опашката. Аржентинозаврите принадлежат към групата на зауроподите - дълговрати, растителноядни динозаври, живели преди 136 до 66 милиона години и са били най-големите сухоземни животни, някога живели на Земята. 

"Kong: Skull Island", източник: Warner Bros. Pictures

Сухоземните бозайници обаче, никога не са достигали такива размери като динозаврите. Най-големите сухоземни бозайници за всички времена - подобните на носорог тревопасни Индрикотерии, живели преди между 34 и 23 милиона години, са едва около 5 метра дълги. Най-големите известни примати - тежките Гигантопитеци, изчезнали преди 100 000 години, едва са достигали 3 метра на височина.

Обяснението защо бозайниците са по-изоставащи там, където динозаврите се уголемяват, вероятно се крие в различните метаболитни стратегии, обяснява Джон Флин (John Flynn), куратор на изкопаеми бозайници в Американския музей по естествена история в Ню Йорк. "Тъй като са топлокръвни, бозайниците имат високи енергийни нужди. Колкото е по-голямо животното, толкова по-трудно е захранването с гориво на топлокръвния двигател", обяснява още Флин. 

"Когато си с размер колкото слон или Индрикотерии, ти трябва да откриеш механизъм, с който да бъдеш невероятно ефективен в извличането на енергия от храната, която събираш. Или трябва да се храниш с невероятно високоенергийна храна, или трябва да ядеш през цялото време - или и двете", допълва още Флин. 

"Kong: Skull Island", източник: Warner Bros. Pictures

Редица екологични фактори помагат да се определи дали видовете следват еволюционната пътека до гигантски размери, обяснява от своя страна проф. Марк Ломолино (Mark Lomolino) от College of Environmental Science and Forestry към Нюйоркския държавен университет, автор на проучване на еволюцията на размера на тялото на островните гръбначни животни, публикувано през 2005 г. в списание Biogeography.

"Размерът на тялото определя по какъв начин ще се храниш и как ще доминираш над останалите видове в конкуренцията за ресурси. При континенталните системи видовете увеличават или намаляват размерите си, за да запълнят различни ниши", обяснява Ломолино пред Live Science.

При островните видове обаче правилата са различни. Обичайно те са по-малко на брой от тези на континента, което премахва някои от причините, които карат видовете да се променят. Появява се шаблон, наречен "островно правило" - големите животни имат тенденция да се смаляват, а малките животни - да се уголемяват, обяснява Ломолино. Животните на измисления Остров на черепа обаче очевидно игнорират "островното правило", след като примат, приличащ много на горила, някакси успява да се развие до 30 метра височина.

Най-големите зверове в днешния свят можете да разгледате тук (снимки).

Много големи бозайници, които живеят и днес, имат изчезнали гигантски роднини, макар и не с размерите на Кинг Конг. В северното полукълбо по време на последната ледена епоха всички големи видове бозайници като мастодонтите, мамутите, свирепите вълци, гигантските мечки и съблезъбите котки са били по-големи от съвременните им братовчеди. Мнозина от тези древни зверове изчезват по време на т.нар. Quaternary extinction event, случило се преди около 12 000 години в края на Плеистоцена.

Драматичната промяна на климата е била един от факторите, но дори още по-голяма роля за западането и евентуалното изчезване на големите бозайници е изиграло пристигането на хората, обясняват учени в изследване от 2014 г. в списание Proceedings of the Royal Society B. "Не биха се справили с появата на нов хищник", отбелязва водещият автор в проучването Крис Сандъм (Chris Sandom), лектор по биология в Университета в Съсекс пред Live Science през 2014 г.

В един свят все по-оформящ се от човешката дейност, най-големите диви животни в наши дни са изправени пред несигурно бъдеще. Всъщност повечето от най-големите създания на Земята - около 59% от месоядните и 60% от растителноядните - могат да изчезнат до 2100 г., предупреждават биолози в проучване от юли 2016 г. в списание BioScience.

Учените описват стъпките, които могат да пресекат или поне забавят разрушителните практики, които заплашват големите животни като носорози, горили и тигри. Но ако не се започне да се действа, и то бързо, планетата може да се изправи пред едно бъдеще, в което всеки от големите видове в дивата природа би ни изглеждало фантастично колкото е в момента Кинг Конг и би могло да бъде видяно само на кино.


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
205230