НОВИНИ


ЛЯТНОТО ЧАСОВО ВРЕМЕ НАСТЪПВА
25.03.2017

източник: Pixabay

От утре ще спим един час по-малко. Лятното часово време започва 3:00 часа сутринта на 26 март когато преместваме часовниците си един час напред. 
 

Смяната на часовото време е въведено, за да се осигури един час повече слънчева светлина през зимните месеци. 

Твърди се, че идеята е предложена от Бенджамин Франклин през 1784 г., но по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност ставало дума парижани да стават и да си лягат по-рано. В идеалния вариант хората ще прекарват повече време навън, ще се радват на извънредния час от деня, а не да стоят затворени вкъщи, като хабят елетричество, аргументирал се Франклин в писмо до вестник "Парижки журнал".

За пръв път сериозно е предложено от британеца Уилям Уилет (William Willet) в памфлета "Пилеене на дневна светлина" (Waste of Daylight), публикувано през 1907 г. Любител на откритите пространства, Уилет една лятна утрин през 1905 излязъл да поязди кон, когато с забелязал колко много завеси са спуснати срещу слънчевата светлина. И тогава се сетил за решение - защо да не се местят часовниците напред в началото на всяко лято. В памфлета си той предлага завъртане на часовниците на четири пъти по 20 минути напред през април, а през септември - четири пъти назад. 

Уилет не успява да убеди британския парламент да приеме идеята му, въпреки наличието на значително лоби, в което е бил и младият Уинстън Чърчил. Подкрепя го и Артър Конан Дойл, въпреки че не одобрява схемата на прилагане на смяната. "Еднократно преместване с един час ще бъде кръгло число и ще предизвика по-малко смущение", казва тогава Конан Дойл.

Уилет и Франклин не са първите, достигнали до идеята за подобна мярка. Древните цивилизации скъсявали и удължавали дните си в зависимост от сезоните. Един римски час, например, е можел да продължава само 44 минути през зивата, и 75 през лятото. През 1895 г. новозеландският ентомолог Джордж Хънтър (George Hunter) предлага двучасова смяна, но идеята му е била охулена. Шест години по-късно, през 1901, крал Едуард VII връща часовниците с 30 минути в Сандрингам, за да може да прекара повече време в лов. 

Трудно е обаче да се каже дали смяната на часовото време води до пестене на енергия. По темата са извършени редица проучвания

Въпреки това тази идея придобива широка популярност през 20-и век. През 1908 г. град в Онтарио, Канада, става първото място, което официално прилага смяната на часовото време. Германците започват да го използват от май 1916 г. като целта е била да се ограничи потреблението на гориво по време на Първата световна война. Останалата част от Европа ги последва много скоро след това, а САЩ официално започват да го прилагат през 1918 г.

Американските фермери обаче се разбунтуват на тази промяна, тъй като с нея се премахва един час от сутрешната светлина, така че страната се отказва от прилагането на смяната до настъпването на Втората световна война. След нейното приключване няколко щата избират да сменят часовото време.

източник: Pixabay

Практикуването на различни часове в различните щати довежда до значителни неуредици. Едва през 1966 г. с Uniform Time Act САЩ обявяват смяната на часовото време за стандартно за цялата страна (макар щатите да могат да избират дали да участват). В момента само два от щатите - Хавай и повечето от Аризона (без индианците навахо), не спазват този стандарт.

Очаква се обаче от тази година още редица щати да се присъединят към тях. Законодателите в Калифорния, Колорадо, Айова, Монтана, Небраска, Роуд Айлънд, Тексас, Вашингтон и Уисконсин са на път да приемат закони за отказването от смяната на времето. 

В България лятното часово време е въведено на 1 април 1979 г. До 1996 г. включително то започва от 0 часа на последната неделя на март (или първата неделя на април) и продължава до 0 часа на последната неделя на септември (или първата неделя на октомври). Смяната от 3 ч. на последната неделя на март се въвежда от 1997 и 1998 г., като продължава до 3 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад – т.е. до 3 часа астрономическо време.


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
1033443