НОВИНИ


GPS "ИЗКЛЮЧВА" ЧАСТИ ОТ МОЗЪКА, КОИТО СЛУЖАТ КАТО ЕСТЕСТВЕН НАВИГАТОР
26.03.2017

източник: Pixabay

Христофор Колумб не е имал сателитна навигация в пътешествието си към Индия и неговата щастлива грешка вероятно му е навлякла доста шеги в средите на изследователите. Но за онези от нас, които използват сателитна технология, за да открият най-бързия път към дадена дестинация, резултатите не винаги са по-добри.
 

Проучване, извършено от University College London и публикувано в списание Nature, разкрива, че части от нашия мозък се "изключват" когато използваме сателитни навигационни системи. Тези зони от хипокампа, които обикновено се използват за паметта и навигацията, както и префронталната кора на главния мозък, която е отговорна за взимането на решения, спират да работят, когато използваме GPS.

В изследването са взели участие 24 доброволци, които са преминали през скенери на мозъка докато са управлявали симулация на шофиране през централен Лондон. Когато трябвало ръчно да навигират през нови райони, техните хипокамп и префонтална кора са показвали скок на активността и не са показвали увеличение, когато са използвали GPS.

"Когато имаме технология, която ни казва кой път да поемем, тези части от мозъка просто не отговарят. В този смисъл нашият мозък трябва да "изключи" интереса си към улиците около нас", обяснява Хюго Спайърс (Hugo Spiers), невроучен и съавтор на проучването.

Водещият автор, д-р Амир-Хомаюн Джавади (Amir-Homayoun Javadi) от Университета в Кент, вярва, че резултатите показват недостатъците на сателитната навигация. "Разбирането по какъв начин околната среда се отразява на нашия мозък е изключително важно. Моят екип в момента проучва по какъв начин физическата и когнитивна активност се отразява на мозъчната активност по позитивен начин. Сателитната навигация има и своята полза, и своите ограничения", коментира Джавади.

Този експеримент помага на учените да сравнят и лекотата, с която всеки участник навигира през различните мрежи от улици в големи градове по света. Лондон, например, е бил особено труден за хипокампа поради своята сложна мрежа от малки улици. Преминаването през Манхатън, от друга страна, е отнемало по-малко усилие поради решетъчната мрежа на града.

Спайърс, който работи в Centric Lab, базирана в Лондон консултантска и изследователска организация, вярва, че събраната от проучването информация може да помогне за по-добро устройство на градовете.

Картата показва "степента на централизация" на всички улици в централен Лондон. Сините линии отбелязват лесните за навигиране улици, докато червените - сложните; източник: Joao Pinelo Silva

"Следващата стъпка за нашата лаборатория ще бъде работа със smart tech компании, разработчици и архитекти за оказване на помощ за създаване на лесни за навигиране места", отбелязва Спайърс. "Тези открития ни позволяват да погледнем плановете на град или сграда и да помислим по какъв начин системите за запомняне в нашия мозък верояттно ще реагират. Например, можем да погледнем плановете на социални домове и болници, за да открием зони, които са трудни за хората с дименция и да ги улесним в навигацията. По подобен начин можем да създадем нови сгради, които са съобразени с нуждите на тези хора".


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
930730