НОВИНИ


НАСА: НА ЕНЦЕЛАД, СПЪТНИКА НА САТУРН, ИМА УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТ
14.04.2017

Снимка: NASA

На специална пресконференция днес, 13 април, НАСА представи нови подробности за два спътника, криещи океани под ледената си кора, на Юпитер - Европа и на Сатурн - Енцелад.
 

Новите данни са получени от две мисии на агенцията - от космическия кораб "Касини" и космическия телескоп "Хъбъл".

Те засилват научния интерес и към други "океански светове" в нашата Слънчева система и извън нея.

Учените от мисията "Касини" обявиха, че на спътника на Сатурн Енцелад съществува форма на химическа енергия, която би могла да поддържа живот, а от Хъбъл докладват за допълнителни доказателства за гейзери, изригващи на спътника на Юпитер Европа.

"Това е най-близкото, до което сме се доближавали, за да идентифицираме място с необходимите съставки за обитаема среда", заяви Томас Цурбухен (Thomas Zurbuchen) от централата на НАСА във Вашингтон. "Тези резултати показват взаимосвързания характер на научните мисии на НАСА, които са все по-близо до отговора дали наистина сме сами или не сме".

Изследователите от мисията Касини заявиха, че водородният газ, който може потенциално да осигури източник на химическа енергия за живот, се излива в подземния океан на Енцелад от хидротермална дейност на морското дъно.

Наличието на достатъчно водород в океана на Луната означава, че микробите - ако такива съществуват - биха могли да го използват за получаване на енергия чрез свързване на водород с въглеродния диоксид, разтворен във водата. Тази химическа реакция, известна като "метаногенезата", защото произвежда метан като страничен продукт, е в основата на дървото на живота на Земята, и дори може би е била от решаващо значение за произхода на живота на нашата планета.

Животът, както знаем, изисква три основни компонента - вода в течно състояние, източник на енергия за метаболизъм и правилните химични ингредиенти, главно въглерод, водород, азот, кислород, фосфор и сяра. "Касини" показа, че Енцелад - малка, ледена луна на над милиард и половина километра по-далеч от Слънцето, отколкото е Земята - има почти всички от необходими съставки за условия за живот. От "Касини" все още няма данни за наличието в океана на Енцелад на фосфор и сяра, но учените подозират, че б трябвало да ги има, тъй като скалния ядрото на Енцелад вероятно е химически подобно на метеоритите, а те съдържат и двата елемента.

"Потвърждението, че съществува химическата енергия, необходима за живота, вътре в океана на тази малка луна на Сатурн е важен крайъгълен камък в търсенето на обитаеми светове отвъд Земята", заяви Линда Спилкер (Linda Spilker), учен от проекта "Касини" към Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА (JPL).

Космическият кораб "Касини" откри водород в струята газ и леден материал от изригване на гейзер на Енцелад по време на последното и най-дълбо гмуркане през струята на 28 октомври, 2015г. "Касини" също взе проби на състава на струята по време на ранните близки прелитания на мисията. От тези наблюдения учените са установили, че почти 98% от газа в струята е вода, около 1% е водород, а останалата част е смес от други молекули, включително въглероден диоксид, метан и амоняк.

Касини не е проектиран за откриване на признаци на живот, защото съществуването на самите гейзери на Енцелад бе неизвестно преди космическият кораб да пристигне тук.

"Въпреки, че не можем да открием живот, ние открихме, че там има източник на храна за него. Това е като сладкарница за микроби", разказва Хънтър Уейт (Hunter Waite), учен от мисията "Касини".

Новите резултати са независима линия на доказателства, че в океана Енцелад има хидротермална активност. Предишни изследвания предполагаха, че топлата вода взаимодейства със скалите на дъното на океана, а най-новите открития подкрепят това заключение и добавят, че скалата изглежда реагира химично, произвеждайки водород.

Експертите заявяват, че откритието е "последното парче" в пъзела, който доказва, че на Енцелад е възможно да има живот.

Новозаснетите гейзери достигат около 100 км над повърхността на Европа, а една струя, наблюдавана през 2014 г., е била висока около 50 км .И двете съответстват на разположението на необичайно топъл регион, който съдържа особености на релефа, които се оказват пукнатини върху ледената кора на луната, видяни в края на 90-те от Галилео. Изследователите смятат, че също като при Енцелад, това може да бъде доказателство за вода, изригваща от вътрешността на спътника.

Тези съставни изображения показват вероятното изргване на гейзер през две години на едно и също място върху ледената Европа, спътникът на Юпитер.

"Гейзерите на Енцелад се свързват с по-топли региони, така че след като Хъбъл засне тази нова характеристика, подобна на гейзер, на Европа, ние погледнахме къде се намира това върху термалната карта Галилео. Открихме, че кандидат-гейзерът на Европа е разположен точно върху термална аномалия", заявява Уилям Спаркс (William Sparks) от Space Telescope Science Institute в Балтимор, Мериленд. Спаркс води изследванията на парите, заснети от Хъбъл, през 2014 и 2016 г.

Изследователите казват, че ако гейзерите и горещите точки са свързани помежду си, това може да означава, че водата, която се изпуска изпод ледената кора на спътника, затопля заобикалящата я повърхност. Друга идея е, че водата, излизаща с гейзерите, пада върху повърхността като фина мъгла, като променя структурата на повърхностите зрънца и им позволява да запазят топлината по-дълго от заобикалящия ги пейзаж.

Спаркс и неговият екип ще продължат наблюденията с "Хъбъл" на Европа за допълнителни примери за гейзери и се надяват да определят честотата, с която се появяват.


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
337207