НОВИНИ


ЗАЩО ХИРУРЗИТЕ НЕ ОБИЧАТ ДА ОПЕРИРАТ ЧЕРВЕНОКОСИ?
05.12.2015

Снимка: Uwe Krejci

Червенокосите членове на нашето общество не винаги получават равноправно отношение, според авторите на изследване в Biomedical Journal.
 
Стереотипи, като например идеята, че червенокосите са по-буйни като нрав се смесват с реално установени физиологични различия - като например по-високата чувствителност към болка. Едва сега науката започва да разбира физиологията на червенокосите по-добре. Изразено в числа, хората с червена коса са малцинство. Те съставляват само 2-6% от населението на Северното полукълбо и едва 1-2% от населението на целия свят. Всъщност, генетиката ги прави толкова редки. Морковеното оцветяване се причинява от мутантен ген в хромозома 16, който кодира протеина меланокортин-1 рецептор (MC1R), който често води до характерните за червенокосите бледа кожа и светли очи, както и повишената им чувствителност към ултравиолетова светлина - поради което те трябва да си слагат слънцезащитни кремове, когато излизат навън на слънце. Тъй като този ген е рецесивен и двамата родители трябва да го носят, за да се роди червенокосо дете. Това не е чак толкова трудно - 80% от глобалната популация носи гена за червена коса, въпреки че при повечето това остава незабелязано. За хората с червена коса, физиологичните промени минават границата на простата податливост на слънчеви изгаряния. Става дума за нещо, което е добре известно на хирурзите. Тъкмо над това са концентрирали усилията си авторите на публикацията в BMJ, които са извършили мета-анализ на съществуващата научна литература. Хирурзите, например, от отдавна са докладвали, че червенокосите изглежда се нуждаят от по-висока доза анестетик в сравнение с останалите хора. Според вече цитираното изследване наблюденията поне отчасти отговарят на истината. Тези с мутацията в MC1R са по-чувствителни на болкоуспокояващите от групата на опиатите - което всъщност означава, че се нуждаят от по-ниска доза - но са по-малко чувствителни към другите типове, най-вече при инжектиране на лидокаин. Едно изследване, което е използвало болка от топлинен източник като начин за определяне на относителната чувствителност показало, че при червенокосите наистина усещането за болка е по-остро и по-неприятно, най-вероятно защото MC1R мутацията предизвиква отделянето на хормон, който стимулира мозъчен рецептор, свързан с регулацията на болката. За червенокосите - макар и непотвърдено - се смята, че са по-податливи на херния. Изследването не потвърдило това категорично, но открило странична връзка между мутациите в хромозома 16 и заболяване наречено синдром на чупливата роговица, страдащите от което имат повишен риск от херния. По-необосновано според изследването било твърдението, че хората с червена коса са по-податливи на образуване на кръвни съсиреци. Изследване на пациенти, на които са премахнати сливиците е открило, че при около 7% от хората с червена коса и от контролните пациенти е било установено постоперативно кървене. Изследване с 50 жени, половината от които били червенокоси, не установило разлика в нивото на съсирване на кръвта. Като цяло, учените заключват, че дори червенокосите да изискват малко по-специално отношение на операционната маса, безпокойството сред хирурзите вероятно е свързано по-скоро със стереотипи, отколкото се основава на реални клинични доказателства. "Изглежда, че репутацията на хората с червена коса като по-трудни за упояване и опериране няма съществено основание и може да се използва като извинение от страна на хирурзите само в редките случаи на проблемно кървене или повтарящи се хернии," заключават авторите Андрю Кънингам (Andrew L Cunningham) и Кристофър Джоунс (Christopher P Jones).
 

 

 
източник: offnews.bg

 


 
688176