НОВИНИ


ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ В ДЕСЕТ ВЪПРОСА
06.12.2015


На световната конференция по климата в Париж, „Le Monde” беше дискутирано защо наводненията, жегите, циклоните и топенето на ледовете са предвестници на глобална катастрофа, която все още имаме шанс да избегнем.
 
1. Кои са признаците за климатичните промени? Заключенията на междуправителствената група експерти по промените в климата са категорични: средната температура на земната повърхност е нараснала с 0.85°C от 1880 г. насам, от когато датират и първите метеорологични наблюдения. Според британската метеослужба Met Office 2015-та ще е първата година, през която разликата в температурата спрямо доиндустриалната епоха ще надскочи 1°C. Тенденцията се ускорява. Последните три десетилетия са вероятно най-горещите от 1400 г. насам, а последните 14 години са доказано най-горещите в историята на метеорологията. Най-драматично процесът се проявява в полярните райони, където температурата се е покачила средно с 2-4°C. В резултат нивото на световния океан се е покачило с цели 19 см за периода 1901-2010 г. В последните 3-4 десетилетия континенталните ледници в Хималаите, Алпите и Андите чувствително са намалили площта си, а през последните години процесът се драматизира и от топенето на полярните ледове. Северната полярна шапка е загубила между 9 и 13% от площта си от 1979 г. насам. 2. Променял ли се е климатът в миналото? Климатът винаги е търпял промени. Често следвайки 11-годишните цикли на Слънцето. На климатът влияят също и праховите облаци от големи вулканични изригвания, които водят до охлаждане на температурите. В историята на Земята ледникови периоди се редуват с периоди на затопляне. В периода 17 000 г.пр.Хр.-10 000 г.пр.Хр. температурата на планетата се покачва с 4-7°C и достига нивата от доиндустриалната епоха. Това е и епохата, когато в резултат на топенето на полярните ледове нивото на световния океан се покачва с цели 120 м. Това затопляне обаче , за разлика от сегашното, не е резултат от човешка дейност, а от вариация в орбитата на Земята и отделянето на въглероден диоксид от океана. При това, то се случва постепенно, в рамките на 7000 г. Последното затопляне датира от средните векове (950-1250 г.), именува се „средновековна климатична аномалия” и позволява колонизирането на Гренландия от викингите. То обаче е локално и не засяга цялата планета, а само Северното полукълбо. 3. Човекът ли е основният виновник за климатичните промени? Според учените има 95% вероятност тъкмо човешката дейност през последните 70 години да е причина за климатичните промени. Математически модели, базирани на все по-прецизни статистики, доказват, че парниковите газове в атмосферата са резултат от човешкия фактор. 4. Кой отделя парникови газове? Основният парников газ CO2 се отделя при изгарянето на фосилните горива (петрол, газ, въглища). Метанът е субпродукт на животновъдството, но се отделя и при добива на газ и петрол. Парникови газове отделят и азотните торове. Исторически най-развитите страни са и основните виновници за горецитираните проблеми. Около две трети от парниковия ефект от 1850 г. насам се дължи на тяхната икономическа дейност. Към днешна дата Китай е най-големият замърсител с 23.3% от общия обем емисии на парникови газове. Следват го САЩ (12.6%), ЕС (8.9%), Индия (6.3%), Русия (4.9%), Индонезия (4.3%) и Япония (2.6%). Вредните емисии на глава от населението обаче са най-високи в Кувейт (62 тона), Австралия (30 тона) и Канада (24.6 тона) 5. Какви са сценариите? Има четири песимистични сценария, които предвиждат покачване на температурите между 0.3 и 4.8 °C към 2080-2100 г. (по отношение на температурите за периода 1986-2005 г.). Най-катастрофалният сценарий предвижда ръст на температурите с 6°C в края на века. Нивото на световния океан ще се покачи съответно между 26 и 98 см. Разтапянето на полярните ледове ще доведе и до покачване на киселинността на океаните. Ще зачестят и природните бедствия. Тук следва да отбележим, че научното моделиране все още не отчита прецизно функционирането на климата. Неизвестни остават и емисиите на парникови газове през следващите десетилетия, което прави сценариите недостатъчно сигурни. 6. Какви ще са последствията от глобалното затопляне? Очаква се добивите в селското стопанство да спаднат с 2%, а за да се изхранва нарастващото население е необходимо те да се увеличават с 14% всяко десетилетие. Сиреч очаква ни глад. Рибата в океана ще намалее, а риболовът ще се концентрира около тропиците. Най-тежко ще пострада здравният статус на обитателите на Африка и Латинска Америка. Към 2030 г. около 100 милиона души ще изпаднат под чертата на бедността, според прогнози на Световната банка. Около 250 милиона климатични бежанци ще напуснат родните си места до 2050 г. Силно ще пострада фауната, неспособна да мигрира достатъчно бързо. В много региони ще измрат някои дървесни видове, които не могат да се адаптират при новите температурни условия. Обезлесяването е спътник на климатичните промени. 7. Кои ще са жертвите на климатичните промени? Най-бедните страни ще са и най-засегнатите. Според британският изследователски кабинет Maplecroft най-тежко ще пострадат Чад, Бангладеш, Хаити, Нигер, Централноафриканската република, Южен Судан, Нигерия, Гвинея Бисау и Конго. Несправедливостта се състои в това, че въпросните страни имат най-малка отговорност в отделянето на парникови газове. 8. Можем ли да ограничим затоплянето до 2°C? Шансът е теоретичен. За целта трябва да ограничим отделянето на парникови газове с 40-70% до 2050 г. По-вероятно е температурата да нарасне с 2.7°C, което крие риск процесът след това да се ускори. 9. Какви са решенията? Рязък спад в консумацията на енергия. Междуправителствената група препоръчва замяната на фосилните горива с възобновяеми енергии, сред които и атомната, за която експертите отбелязват, че е „свързана с определени рискове ”. Подземното складиране на CO2 също е сред възможните техники, но крие много неизвестни и може да играе само спомагателна роля. 10. Колко ще ни струва борбата с климатичните промени? Според британския икономист Николас Стърн пораженията от климатичните промени могат да сринат световния БВП с между 5 и 20%. Според междуправителствената група експерти обаече, борбата с климатичните промени ще отнеме между 0.04% и 0.14% от годишния ръст на БВП. Развитите страни заявиха ангажимент да съберат 100 милиарда долара за борба с климатичните промени до 2020 г. Но според програмата за околната среда на ООН адаптацията на всички държави към новите изисквания ще струва около 150 милиарда долара годишно до 2030г.
 

 

 
източник: a-specto.bg

 


 
1013584