НОВИНИ


4 МОМЕНТА ОТ ЖИВОТА НА ЕДНА СВРЪХНОВА ПРЕЗ ГРАВИТАЦИОННА ЛЕЩА
26.04.2017

Свръхновата в различни спектрални диапазони. Снимка: A. Goobar et al. / Science, 2017

Международен екип астрономи откри свръхнова от тип IА, "учетворена" от гравитационна леща. Това е първият подобен обект, открит целенасочено.
 

Свръхновата iPTF16geu намира на 4 милиарда светлинни години и благодарение на лещата, светлината й е усилена 50 пъти.

Тъй като светлината от свръхнова се изкривява от лещата по траектории с различни дължини, четирите изображения наблюдавани с телескоп, показват какъв е бил обект по различно време.

Изследването е публикувано в списание Science, но е достъпно на сървъра за препринти arXiv.org.

Експлозията на свръхнови от тип Ia е се случва така. Това е двойна система, в която бялото джудже дърпа материя от своя спътник-звезда. След като масата на бялото джудже превиши предела на Чандрасекар, 1.44 слънчеви маси, става експлозия. Тези обекти са много интересни за физиците, тъй като те са "стандартни свещи". Това означава, че тяхната светимост много добре се описва от моделите и дават възможност да бъдат измерени с голяма точност разстоянието до "свещи". Именно наблюденията на свръхновите тип Ia позволиха да се докаже разширяването на Вселената и съществуването на тъмната енергия. 

Гравитационната леща е ефект, предсказан от Общата теория на относителността. Гравитацията на масивните обекти, такива като галактиките или галактическите купове, нарушават геометрията на пространството, така че светлинните лъчи се отклоняват. В резултат на това, ако такъв масивен обект се намира на линията между наблюдателя и източника на светлина, наблюдателят получава повече излъчвания, отколкото може да се очаква. Освен това често се наблюдава визуално умножаване на източник на светлина - класически пример за това е така нареченият "Айнщайнов кръст".

Авторите на новата статия описват нов пример за гравитационно заснемане на свръхнова.

Това съставно изображение показва iPTF16geu, както се вижда от различните телескопи. Фоновото изображение показва нощното небе през погледа на обсерваторията Паломар. Най-лявото изображение показва наблюденията, направени с Sloan Digital Sky Survey. Централният образ бе взето от "Хъбъл" и показва галактиката, която е гравитационната леща. Най-дясното изображение също е направено с Хъбъл и показва четирите образа на iPTF16geu, обграждащи галактиката. Източник: NASA / ESA / Hubble / Sloan Digital Sky Survey / Palomar Observatory / California Institute of Technology.

iPTF16geu е открита за първи път на 5 септември, 2016 г. от автоматичния обзор на intermediate Palomar Преходна Factory (IPTF, обсерваторията в Паломар). Тогава учените решават, че това е обикновена свръхнова, разположена на около един милиард светлинни години от Земята. Но следващите спектроскопски наблюдения показват, че истинската разстоянието до експлозията е на 4 милиарда светлинни години и на половината път до нея има масивна галактика.

Наблюденията от обсерваторията Кек и космическия телескоп "Хъбъл"показаха, че в резултат на гравитационната леща могат да се видят не една, а четири снимки на свръхнова. Поради разликата в оптичните дължини на пътя (заради асиметричността на разположението на малката галактика, изкривяваща образа) светлината достига до телескопите с различни изображения по различно време. Получените изображения показват състоянието на свръхновата по различно време - тези моменти може да са с разлика до 35 часа. Усилването на светлинния поток от свръхновата заради лещата надвишава 50 пъти. 

Източник: NASA / ESA / Hubble. /A. Goobar et al. / Science, 2017

"Откриването на iPTF16geu наистина е като да намериш игла в купа сено", коментира д-р Рахман Аманулах (Rahman Amanullah) от Стокхолмския университет пред sci-news.com.

В момента астрономите са в процес на точно измерване колко време е трябвало на светлината, за да стигне до нас за всяко от четирите изображения на свръхновата.

Разликите в времето на пристигането може да се използват за изчисляване с висока точност на константата на Хъбъл - скоростта на разширяване на Вселената.


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
655740