НОВИНИ


СТРАННИ НИШКИ ОТ МИКРОБИ ПОКРИХА ВУЛКАН СКОРО СЛЕД ИЗРИГВАНЕТО МУ
28.04.2017

Бактериална колония на Косите на Венера, намерена на 130 метра дълбочина, която обхваща 2000 квадратни метра близо до върха на вулкана. / UB

Скоро след като подводен вулкан изригва и затрива всички наоколо форми на живот, издръжливи бактерии се преместват и покриват областта с огромна мрежа от множество фини тънки нишки NewScientist.
 

Тези странни колонии са открити от експедиция до вулканa Тагоро, в района на Канарските острови, през 2014 г., две години след изригването, което преобразява 9 квадратни километра от морското дъно. Учените изследват района с роботизирана подводница, оборудвана с камери и инструменти за събиране на проби.

Резултатите от изследването са публикувани в статия в списание Nature Ecology & Evolution.

"Появи се нещо много странно пред нас: една много красиво живописно покритие с много дълги бели нишки, които бяха много необичайни. За първи път виждахме нещо подобно", разказва Роберто Дановаро (Roberto Danovaro) от Политехническия университет в Марке, Италия.

Наричат този организъм Косите на Венера, защото напомня картината на Ботичели "Венера излиза от морето".

Генетичният анализ показа, че е много по-различен от всички други известни микроби. Учените идентифицират нишковидните бактерии в нов род и вид от разред Thiotrichales. Латинското наименование на организма е Thiolava veneris.

Бактериите Косите на Венера. A submarine volcanic eruption leads to a novel microbial habitat. Roberto Danovaro et al.

Косите на Венера притежават безпрецедентен набор от метаболитни пътища, простиращи се от използването на органичен и неорганичен въглерод до серни и азотни съединения, освободени от вулканичната дегазация. Тази уникална метаболитна пластичност осигурява основните конкурентни предимства при колонизирането на нови местообитания след подводните изригвания, пишат учените в публикацията си.

Още по-учудващо е, че има широк набор от метаболитни функции, които позволяват на бактериите да живеят в такава враждебна среда, разказва Дановаро. 

Повечето организми биха загинали от сероводорода, който излиза от скалите, но вместо това той е източник на енергия за Косите на Венера, точно като бактериите, които растат около хидротермалните извори.

Не е ясно кога са пристигнали бактериите, но Дановароо смята, че започнали да колонизират зоната веднага след като температурата е спаднала под 100о С.

Под микроскоп: един-единствен кичур от косата на Венера. Roberto Danovaro

И все пак, откъде са дошли? За разлика от хидротермалните извори, този вулкан е изолиран, далеч от други местообитания, където може да се очаква да се намерят подобни микроби. "Тези организми като че ли идват от нищото", разказва Дейвид Кърчман (David Kirchman) от Университета на Делауеър.

Според Кърчман най-вероятното обяснение е, че те си присъстват обичайно във водните маси, но в много малки количества.

"Добре е да не забравяме, че всяка капка морска вода съдържа милиони бактерии и че само една от тях, на теория, е необходима, за да колонизира ново местообитание", разказва Кърчман. 

След като бактериите Косите на Венера колонизират района, те създават местообитание и за други организми. Експедицията открива малки животни като ракообразни, червеи и нематоди, които правят домовете си в нейния мат.

Косите на Венера могат да ни помогнат да си представим какъв е бил живота в първичния океан, където вулканичната активност е нещо обичайно, смята Дановаро.


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
1014351