НОВИНИ


САЛАМАНДРИТЕ ОТГЛЕЖДАТ ВОДОРАСЛИ ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ
05.05.2017

Снимка: Roger Hangarter

Биолози за първи път изследват на генетично ниво един от най-необичайните примери за симбиоза на организми - между саламандри и водорасли. Това е най-тесния съюз, наблюдаван някога при гръбначни, съобщава сайтът Wired.
 

Резултатите от наблюденията са публикувани​ в списание eLife.

Това, че саламандри и водорасли живеят в симбиоза, е забелязано за първи път през 19-ти век, а през 20-ти век учените установяват ползите от връзката им. Яйцата ​на саламандрите осигуряват богата​ на азот среда за водораслите, водораслите​ дават кислород за ембрионите, които се развиват деформации, ако липсват водорасли.

Водораслите​ се предполагаше, че плават извън самия ембрион, в хранителния бульон на яйцето. Но Райън Кърни (Ryan Kerney), биолог от Университета​ Dalhousie, забелязва отличителното зелено сияние, което означава, че водораслите ​са вътре в ембрионите​.

"Голяма част от клетките на водораслите​ са влезли вътре в ембриона. Това бе нещо, което не очаквах", заяви Кърни. 

Такава степен на междувидова симбиоза се смяташе, че съществува само сред безгръбначните, чиято имунна система не е програмирана да унищожава нашествениците. Но водораслите живеят във вътрешността на саламандрите още преди раждането си и вероятно се предават от родител на дете.

Авторите на изследването сравняват резултатите от секвенирането на РНК на ембриони на саламандри със заселени в клетките водорасли и без водорасли, както и самите водорасли във вътрешността на клетките на ембрионите​ и в клетките на яйцата.

Те откриват, че ако ембрионите на саламандрите имат полза от съвместното съжителство с водораслите, то и последните са променили начина си на хранене, приспособявайки се към необичайните условия.

Измененията​ на транскриптома* на водораслите показват, че те модифицират и своя метаболизъм, в това число чувствителността си към​ инсулина, а образуващият се в клетките глутамин използват като основен източник на храна.

*Транскриптом се нарича съвкупността от всички транскрипти, синтезирани от даден организъм, включително от РНК и некодиращите РНК. За разлика от генома, който обикновено е един и същ за всички клетки от една линия, транскриптомът може да варира в зависимост от условията на околната среда.

Освен това учените установяват, че при саламандрите с водорасли в клетките са активирани гените, отговорни за потискане на имунната система. Това обяснява защо водораслите избягват имунната реакция на организма.


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
222788