НОВИНИ


АСТЕРОИДЪТ, УБИЛ ДИНОЗАВРИТЕ, Е УЦЕЛИЛ НАЙ-НЕПОДХОДЯЩОТО МЯСТО
16.05.2017

Снимка: BARCROFT PRODUCTIONS

Астероидът, ударил Земята преди 66 милиона години и сочен като главна причина за гибелта на динозаврите, е уцелил най-неподходящото място. Това е едно от заключенията на сондажната експедиция в Чиксулуб - древният кратер на полуостров Юкатан в Мексико. Наука OFFNews вече ви запозна за началото на експедицията.
 
Плиткото море, което покрива мястото, означава, че колосални количества сяра (от минерала гипс) са били изхвърлени в атмосферата. Това е увеличило периода на "глобална зима", предизвикана от огнената буря от сблъсъка. Ако астероидът беше попаднал на друго място, последиците щяха да бъдат напълно различни, твърдят учените в специални серии по ВВС "Денят, в който умряха динозаврите", в които обобщават своята работа до момента.

Снимка: BARCROFT PRODUCTIONS/ВВС

"Това е най-голямата ирония на историята - оказва се, че не размерът на астероида, нито мащаба на удара или дори глобалното разпространение на последиите, са това, което е причинило измирането на динозаврите. Всъщност причината е била мястото на удара", обяснява Бен Гарод (Ben Garrod), който заедно с Алис Робъртс (Alice Roberts) представя сериите.

"Ако астероидът беше ударил малко по-рано или по-къно, вместо да падне в плитките крайбрежни води, щеше да падне в дълбокия океан. Удар в близките Атлантически или Тихи океан, щеше да означава по-малко изхвърлени скали, включително смъртоносния гипс. Облакът щеше да бъде по-малко наситен, а слънчевата светлина все още щеше да достига повърхността на планетата, тоест това, което е последвало, щеше да бъде избегнато. В този студен, тъмен свят храната в океаните се е изчерпала за една седмица, а скоро след това и на сушата. При липса на храна където и да било на планетата, могъщите динозаври са имали малък шанс за оцеляване", обяснява още Гарод.

Гарод съсредоточава своите усилия в сондажите, разположени на 30 км от мексиканския полуостров Юкатан и започнали през април-май миналата година, докато колежката му Алис Робъртс посещава фосилните легла из Центална Америка, за да усети по какъв начин се е променил животът вследствие на удара. 

Снимки: BARCROFT PRODUCTIONS/ВВС

Водещите учени Джо Морган и Шон Гълик; Снимка: MAX ALEXANDER/B612/ASTEROID DAY

Учените, водени от Джо Морган (Jo Morgan) от Imperial College London и Шон Гълик (Sean Gulick) от Университета на Тексас, са извадили скали от до 1 300 м под залива. Най-ниските секции от този материал идват от място във вътрешността на кратера, наречено пиков пръстен. Пробите са съставени от скали, които са силно натрошени и изменени от огромния натиск. Като анализират техните свойства, учените се надяват да възстановят по какъв начин се е развил ударът и какви са били промените в природата, които е нанесъл.

Вече е известно, че енергията, изразходена при образуването на кратера, е равна на 10 милиарда атомни бомби, като тази в Хирошима. Учените вече имат познание и по какъв начин депресията е допринесла за структурата, която наблюдаваме в наши дни. Екипът също така изследва задълбочено по какъв начин се завръща живота по местата на драматичното събитие.

Кратерът Чиксулуб - удар, който променя живота на Земята

15-километров обект изкопава дупка в земната кора от 100 км в диаметър и 30 км дълбочина

Последва сриване, което оставя кратер от 200 км в диаметър и няколко километра дълбок

Центърът на кратера се срива отново, като произвежда вътрешен пръстен

В наши дни голяма част от кратера се намира по бреговете, под 600 м от седименти

На сушата кратерът е покрит от варовикови скали, маркирани от дъга от дупки (сенотес)

Алис Робъртс посещава Ню Джърси, където са открити 25 000 фрагменти от вкаменелости - доказателство за масово измиране на създания, което е едно от непосредствените последствия в деня на самия удар.

"Всички тези фосили са открити в един пласт, дебел не повече от 10 см", обяснява палеонтологът Кен Лаковара (Ken Lacovara). "Те са починали внезапно и са били бързо погребани. Това ни казва, че именно това е геоложкото време. Това са дни, седмици, може би месеци. Но не и хиляди години, не и стотици хиляди години. Това е било мигновено, внезапно събитие", смята Лаковара.

Фрагменти от фосили, разположени в специална стая

Алис Робъртс посещава кариера в Ню Джърси с палеонтолога Кен Лаковара; Снимки: BARCROFT PRODUCTIONS/ВВС

Прочутите сенотес в Мексико, създадени при пропадане на варовикови скали, покрили кратера; Снимка: MAX ALEXANDER/B612/ASTEROID DAY


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
1011553