НОВИНИ


МЕТОДЪТ CRISPR СЪВСЕМ НЕ Е ТОЛКОВА ТОЧЕН, КОЛКОТО УЧЕНИТЕ СМЯТАХА
31.05.2017


Революционната техника за промяна на гени CRISPR-Cas9 често е описвана като молекулярна ножица, заради способността си да премахва определени части от генома и да добавя други.
 
И докато този метод вече е толкова разпространен, че се изучава и използва дори в някои средни училища, ново изследване, публикувано в изданието Nature Methods, разкрива, че все още имаме дълъг път преди да променяме гените си свободно и по желание.

Докато са коригирали слепота при мишки, изследователи от Колумбийския университет открили, че освен успешното премахване на гена, причинил слепотата, при гризачите се наблюдавали мутации в повече от 1000 други гени. Страничните ефекти на CRISPR са познати на учените, но това изследване показва колко голям може да бъде ефектът.

Много усилия бяха хвърлени през последните няколко години за фина настройка на CRISPR при промяната на гени. Истина е, че този метод към момента е най-прецизната възможност на учените да променят специфични поредици от гени в ДНК, но без възможност за коригиране на страничните ефекти, той ще остане зад лабораторните стени.

В момента текат два клинични теста с хора в Китай, а едно проучване в САЩ е насрочено за следващата година. За да разберат кои зони в генома ще могат да станат обект на странични мутации като резултат от CRISPR, учени използват предиктивни алгоритми. Въпреки това, много експерти в областта предупреждават, че техниката все още не е узряла достатъчно, за да бъде използвана при хора.

В новото изследване на учените от Колумбийския университет, същите тези алгоритми са успели да идентифицират нежеланите мутации при клетки в епруветка, но за съжаление тези резултати не са се прехвърлили при тестове с живи мишки. При по-задълбочено изследване на тестовите мишки, учените открили, че освен коригирането на гена, който е причинил слепота, са мутирали около 1500 други гени, а в ДНК на мишките са били изтрити над 100 части. Нито една от тези промени не е била предвидена от алгоритмите.

Учените споделят, че самите мишки изглеждали съвсем наред – на нито една от тях не е поникнало трето ухо или някакъв вид тумор. Но без да знаят как тези мутации променят организма, изследователите не могат да бъдат сигурни, че мишките няма да предадат на поколенията си нови генетични заболявания, подобни на слепотата, която учените са излекували.

„Тези открития показват, че техниката CRISPR има нужда от още работа – особено преди да бъде използвана при хора“, пише като заключение в научния труд.

 


 

 

 
източник: idg.bg

 



 
1014903