НОВИНИ


ЗЕЛЕНА СВЕТЛИНА ЗА МАЩАБНА МИСИЯ ЗА ЗАСИЧАНЕ НА ГРАВИТАЦИОННИ ВЪЛНИ ОТ ЕКА
21.06.2017

Снимка: ESA–C.Carreau

Европейската космическа агенция (EКА) даде зелена светлина на мисията LISA за регистриране на гравитационни вълни. Тя предвижда лазерни лъчи да преминават между три идентични спътника, отдалечени на разстояние 2,5 милиона км.
 

Като проследяват за наличие на малки смущения в лазерните лъчи, от ЕКА се надяват спътниците да успеят да уловят вънички в пространство-времето, генерирано от катаклизми като сливане на гигантски черни дупки.

Мисията е планирана за 2034 г., но се полагат усилия датата да бъде издърпана напред с няколко години поради ентусиазма около гравитационните вълни.

На 2 юни учените регистрираха за трети път вибрациите на пространство-времето. Сигналът беше записан от двата детектора LIGO, разположени в Ханфорд и Ливингстън, САЩ. Сега обаче, чрез обсерватория в космоса, специалистите се надяват да открият източници, които са в милиони пъти по-големи и да усетят действието им до края на наблюдаемата вселена. Това би подобрило познанията за гравитацията и нейното действие. И вероятно да изкара наяве някои пукнатини в досега безупречните изчисления на Айнщайн. 

Гравитационните вълни са прогнозирани от Айнщайн в Общата теория на относителността. Те са периодично смущение в пространство-времето, разпространяващо се като вълна, пораждано от силите на привличане между гравитационни тела. За разработване на технология за тяхното регистриране обаче бяха необходими десетилетия.

"Нямаме си и понятие какво ще открием, но вероятно можем да се доближим до линията, която разделя гравитацията от квантовата физика", коментира научният директор на ЕКА проф. Алваро Хименес Каньете (Alvaro Giménez Cañete).

Източник: AIRBUS DS

Концепцията е одобрена на заседание на комитета за научни програми на ЕКА в Мадрид. Това отваря път за провеждане на паралелни проучвания за намиране на най-добрия начин за изграждане на мисията. Щом стане ясно по какъв начин членките на ЕКА ще бъдат разделени в ролята и отговорностите по развитието на сателитите, комитетът ще се събере отново, за да "приеме" официално проекта.

Това е моментът, в който мисията става реалност и започва производството на хардуера за полета. 

До 2011 г. се планираше в мисията Европейският съюз и САЩ да имат равно участие, но тогава Вашингтон се отдръпна като изтъкна финансови притеснения. Европа продължи с техническата работа като дори демонстрира през миналата година тестови космически апарат LISA Pathfinder. Но с потвърждаването на съществуването на гравитационни вълни, направено от лабораториите LIGO, американците отново проявиха интерес за завръщане към проекта.

Болезненият развод принуди ЕКА да постави 20%-ен таван върху каквито и да било бъдещи международни участия по европейски проекти. "Дали е 15 или е 30% не е важно. Това, което е важно, е, че ЕКА е начело", смята Хименес Каньете. "Това е една от нашите мисии от висок клас, един от нашите флагмани. Ние трябва да стоим начело. Проблемът с 50 на 50 е, че никой не води и никой не поема отговорност, необходима да се осигури протичането на нещата", добавя той.

Заседанието на комитета на ЕКА одобри и телескопа за търсене на планети PLATO, който трябва да бъде изстрелян през 2026 г.

Plato; Снимка: ESA


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
844186