НОВИНИ


НАЙ-ГОЛЯМАТА ИНДУСТРИАЛНА КАТАСТРОФА В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
21.12.2015

Руини от химическия завод в Бопал, Индия.

На 3 декември 1984 г. половин час след полунощ в индийския град Бопал става техногенна катастрофа – в резултат на авария в химическия завод на Union Carbide (Юниън Карбайд) умират 25000 души, още 20000 ослепяват и 200000 са парализирани.
 
Хроника на събитията През 1970 г. правителството на Индия предприема политика по привличане на чуждестранни инвестиции в местната промишленост. Union Carbide Corporation (UCC) получава разрешение да построи в завод за селскостопански пестициди в Бопал, столица на щата Мадхя Прадеш. Заводът е построен от дъщерната компания Union Carbide India Limited (UCIL). Отначало е планирано, че заводът ще импортира част от продукцията си. Опитвайки се обаче да се конкурира с други химически заводи, заводът в Бопал преминава към по-сложни и опасни производства. Неурожайните 1980-1984 г. намаляват търсенето на продукцията на завода и той е подготвен за продажба през юли 1980 г. Обаче купувач не е намерен и работата в завода продължава със старото оборудване, което вече изобщо не отговаря на нормите на сигурност. Заводът произвежда популярния по онова време инсектицид Севин (карбарил, 1-нафтил-N-метилкарбамат). Този пестицид се произвежда при реакция на метилизоцианат (МИЦ) с α-нафтол в среда на четирихлорен въглерод. МИЦ се съхранява в района на завода в три частично вкопани резервоари, всеки от тях с вместимост около 60 000 литра течност. Непосредствена причина за трагедията става аварийното изхвърляне на пари на метилизоцианат, нагрял се до температура на кипене (39 C), което на свой ред довежда до повишаване на налягането и задействане на аварийния клапан. В резултат от 0:30 до 2:00 часа на 3 декември в атмосферата са изхвърлени около 42 това отровни пари. Облакът от метилизоцианат покрива близко разположените гъсто населени бордеи и железопътната гара, намираща се на 2 км. Големият брой на жертвите се обяснява именнои с високата плътност на хората в мизерното предградие, несвоевременното информиране на населението в среднощните часове, недостигът от медицински кадри, а също така и от неблагоприятните ветрове – облакът от тежки пари не ляга над завода, а е разнесен от вятъра. Причини за трагедията Причината за катастрофата и до сега не е установена официално. Сред версиите преобладава грубо нарушение на техниката на безопасност и преднамереното саботиране на работата на завода. В телевизионното предаване „Секунди преди катастрофата” се прави извод, че първото звено във веригата, довела до катастрофата, става икономическата погрешна оценка за търсенето на продукцията на предприятието, довела до икономически натиск от собствениците на компанията върху ръководството на губещия завод с цел да се намалят разходите, довели на свой ред до непосредствената причина – икономия на мерки по осигуряване на безопасността. В цитирания филм е показано, че всички защитни системи се оказват неработещи или неефективни, уредите не отразяват реалното състояние на резервоарите, уволнен е инспекторът по безопасността, а най-ефективното защитно средство – изгарящата изтичащия газ тръба (комин) – се оказва разглобена от няколко седмици. Компанията не представя нито едно съществено доказателство в полза на теорията на саботажа, което свидетелства, че тя е съчинена за спасяване на корпоративната репутация. Някои вестници през 1984 г. съобщавмат, че собствениците на завода в първите часове на аварията нарочно не съобщават състава на отровното вещество, за да опазят търговската тайна на предприятието. Това увеличава броя на жертвите, тъй като лекарите не могат да подберат ефективно лечение. Последствия от аварията Броят на загиналите – 25 000 и пострадали в различна степен около 500 000 души – дават основание да се счита, че Бопалската трагедия е най-голямата индустриална катастрофа в света по броя на жертвите. Union Carbide, отговорна за трагедията, през 1987 г. в рамките на извънсъдебно споразумение изплаща на жертвите 470 млн. долара в замяна на отказ от понататъшни съдебни искове. През 2004 г. арт-групата The Yes Men устроийва мистификация, в която по BBC World е обявени за продажбата на Union Carbide и разпределение на получените 12 млрд. долара за ликвидиране на последствията от катастрофата, медицинска помощ и изследване на възможна вреда от други продукти на компанията. Dow Chemical, собственик на компанията, само след 2 часа пуска опровержение, въпреки това падането на акциите на компанията достига 2 млрд. долара. На 7 юни индийски съд признава 7 от бившите ръководители (1 американец и 7 индийци) на индийското отделение на компанията Union Carbide за виновни в небрежност, довела до гибелта на хора. Те са осъдени на 2 г. затвор и глоба в размер на 100 000 рупии (около $2100). Правителството на САЩ обаче отказва да екстрадира своя поданик. През 2001 г. компанията Union Carbide е придобита от „Дау Кемикъл“ (Dow Chemical Company) - втората в света в сферата на химическата индустрия.
 

 

 
източник: blitz.bg

 


 
627214