НОВИНИ


ОТКРИТА Е НЕИЗВЕСТНА ДОСЕГА СИСТЕМА ОТ ЛИМФНИ СЪДОВЕ В МОЗЪКА
23.12.2015

Карта на системата от лимфни съдове в организма ни преди (от ляво) и след (от дясно) последното неочаквано откритие.
Снимка: University of Virginia Health System.

Досега се смяташе, че мозъкът няма лимфни съдове, тъй като такива никога не са били откривани. Наскоро учени откриха система от канали, които заобикалят кръвоносните съдове в мозъка на мишки.
 
Учени са открили, че мозъците на мишки съдържат непозната досега система от функционални лимфни съдове, които могат да пренасят течност и имунни клетки от цереброспиналната течност. Допълнителните изследвания трябва да установят дали проблемите в тази нова система може да играят роля в неврологични заболявания като Алцаймер, множествена склероза и менингит. Централната нервна система, и по специално мозъкът има кръвоносни съдове, но се смяташе, че няма лимфни съдове, тъй като такива никога не са били откривани. Наскоро учени откриха система от канали, които заобикалят кръвоносните съдове в мозъка на мишки. Тази система поддържана от глиалните клетки в мозъка, е била означена като глимфна система. Тя може да прехвърля цереброспинална течност (бистра течност в мозъка и гръбначния стълб) бързо и надълбоко в мозъчната тъкан, по този начин премахвайки натрупани отпадъчни вещества За да разберат повече за връзката между лимфната система и мозъка, екип от учени, ръководен от д-р Антоин Люве (Antoine Louveau) и Джонатан Клипнис (Jonathan Kipnis) от University of Virginia School of Medicine използвали мощни микроскопи, за да изследват мозъка на мишки. Тяхното изследване е спонсорирано по програма на Националния здравен институт (NIH) в САЩ. Откритията са били публикувани на 1 юни, 2015 г. в Nature. Неочакваното откритие Течностите се предвижват в тялото ни по няколко пътя. Сърдечно-съдовата система осигурява циркулацията на кръв, хранителни вещества и газове из тялото. Лимфната система пренася бели кръвни клетки и други имунни клетки през система от съдове и тъкани, включващи лимфните възли. Лимфната система също така служи като връзка между тъканите и кръвния поток, осъществявайки няколко функции, като премахването на мъртвите кръвни клетки и други отпадъци натрупани в тъканите. Тази функция е особено важна при осъществяването на имунен отговор. Например, когато си порежем пръста, лимфните съдове дренират патогени, имунни клетки и акумулиращата се при възпалението течност (предизвикваща характерното подуване на мястото) от наранената тъкан. Тези имунни клетки, включително Т-клетки, преминават през лимфните съдове и достигат до лимфните възли, където задействат тревога, алармирайки че бактерии са навлезли в организма. Те активират още имунни клетки, които се специализират в борбата с конкретната бактерия и след това се пускат из организма на лов за нашествениците. До скоро мозъкът се смяташе за "имунно-привилигирован" орган, отделен от останалата част от тялото с т.нар. кръвно-мозъчна бариера, слой от клетки, който е непромокаем за патогени и по-големи молекули, но също така спира достъпа на имунни клетки. Ако мозъкът все пак бъде атакуван, той разполага със собствени имунни защитници - микроглиалните клетки - които поглъщат и обезвреждат нашествениците. Цереброспиналната течност, в която е потопен главния и гръбначния мозък, също съдържа Т клетки. Но ако мозъка бъде инфектиран, коментира Кипнис, досега не се знаеше как той може да повика на помощ специфични Т-клетки, разпознаващи нашественика, предвид факта, че в останалата част от тялото това се осъществява посредством лимфната система, по която имунните клетки викат подкрепление и изпращат точното описание на нашествениците. "Как може да получим специфичен имунен отговор без дрениране през лимфната система?", Кипнис Учените изследвали тъкан от обвивките на мозъка, известни като менинги, които покриват мозъка и изолират кръвоносните съдове и цереброспиналната течност. Докато търсили структури свързани с менингите, учените забелязали следи от съдове. Тези съдове съдържали маркери характерни за лимфната система. Чрез инжектиране на багрило в анестезирани мишки и проследяване на неговия път, учените открили, че съдовете пренасят течност и имунни клетки от цереброспиналната течност обратно в кръвоносната. Те подозират, че тези съдове може да служат като второ ниво при дренирането на течности от мозъка, след като той се дренира в цереброспиналната течност през глимфната система.
 

Лимфната дренажна система в мозъка е останала незабелязана до сега, тъй като тя е изключително трудна за детектиране. В крайна сметка, тя е била открита с помощта на нови микроскопски методи. На това изображение от материал от миши менинги, лимфните съдове (в червено) са показани заедно с кръвоносните съдове (оцветени в зелено).

"Помислихме си, че това сигурно е грешка или че вече е публикувано, но някак си сме го пропуснали... или пък бяхме открили нещо наистина страхотно."

Оказва се, че учените наистина са направили голямо откритие. Люве е използвал нов метод, който е разработил за да изолира и наблюдава мишите менинги, който включва фиксация на мембраните (което ги стабилизира за анализа) преди премахването им от черепа. Този нов метод за подготовка на пробите разкрил че мрежата от лимфни съдове за която преди се смяташе че свършва в основата на черепа, всъщност продължава навътре през менингите и около мозъка. Тези съдове преминават непосредствено до кръвоносните съдове - Кипнис смята че тази близка взаимовръзка е една от причините да останат скрити толкова дълго.

Учените са открили сходни структури при образци от аутопсии на човешки менинги. Организацията на съдовете в човешката централна нервна система тепърва ще трябва да бъде определена.

Огромен потенциал

Учените смятат, че откритите сходни лимфни структури и при човешки мозъчни проби показва, че откритието може да осигури нови начини за лечение на неврологични заболявания. Например, при множествената склероза, имунни клетки проникват в ЦНС и атакуват изолиращата миелинова обвивка на аксоните на невроните. При болестта на Алцхаймер, клетъчната смърт на нервни клетки е пряко свързана с натрупването на протеинови плаки между невроните. Кипнис смята, че неефективното дрениране на мозъка може да играе важна роля при тези, както и при други неврологични заболявания. Учените от екипа вече са се заели с изследване на разликите в съдовите системи при пациентите с мозъчни заболявания.

Повлияването на лимфната система може да се превърне в нов метод на лечение. Активирането на растежа на лимфните съдове в мозъка, например, може да спомогне за прочистването на плаките при Алцхаймер или на патологичните имунни клетки при множествена склероза.

Междувременно, някои противоракови терапии направляват развитието на дренаж около туморите, за да попречат на метастазиращите клетки да се разпространят в нови тъкани. Ако можем да приложим същото и с дренажната система на мозъка, това би помогнало при борбата с някои тумори.

През 1998 г., Михал Шварц, имунолог от Института Вайцман в Израел е била първия учен, който е предположил, че имунната система и мозъка са в непрекъснат диалог. Тя се радва на откритията, но те не я изненадват.

"Това е чудесна демонстрация на нещо, което бе обект на обсъждания в тази сфера от известно време, но не беше демонстрирано до сега," коментира Шварц. Тя подчертава, че въпреки, че Люве и Кипнис са открили лимфни съдове около мозъка, дали те действат като лимфните възли в останалата част от тялото тепърва следва да се изяснява.
 

 
източник: offnews.bg

 


 
930938