НОВИНИ


УЧЕНИ ВЪЗСТАНОВИХА СЪЗНАНИЕТО НА ЧОВЕК, ПРЕКАРАЛ 15 ГОДИНИ ВЪВ ВЕГЕТАТИВНО СЪСТОЯНИЕ
02.10.2017

Сравнение между мозъчната активност на пациент, който е бил във вегетативно състояние 15 години преди (вляво) и след (вдясно) нервната стимулация.

Пациент в продължило 15 години вегетативно състояние, без шанс за подобрение, е показал някои признаци на съзнание, след като изследователи са използвали експериментална форма на нервна стимулация.
 

Експериментът, описан в последния брой на списание Current Biology, може да разбие разпространеното мнение, че пациентите, които са прекарали повече от година в вегетативно състояние не могат да се върнат в съзнание.

35-годишният мъж от проучването прекарал във вегетативно състояние 15 години. След стимулиране с ниска интензивност в продължение само на един месец на блуждаещия нерв  - най-дългата нерв в човешкото тяло, свързващ мозъка със сърцето, белите дробове и храносмилателния тракт - мозъчната дейност на пациента, както и неговите реакции на околната си среда, са активирани до точката, която лекарите смятат за състояние на минимално съзнание, разказва Live Science.

"Избрахме пациент, който е във вегетативно състояние в продължение на 15 години без признаци на промяна след злополука с автомобил", разказва водещият автор на проучването Анжела Сиригу (Angela Sirigu), директор на Института по когнитивни науки Марк Жанеро в Лион, Франция. "Решихме да се затрудним максимално, избирайки пациент с най-лоши изгледи. Ако са наблюдавани промени след стимулация на блуждаещия нерв (вагуса), те не може да са плод на случайност".

Изображения от позитронно-емисионна томография, които сравняват мозъчната дейност по области, преди и три месеца след стимулация на блуждаещия нерв.

През 15-те години след инцидента мъжът не показва признаци, че е наясно със своето обкръжение, според изследователите. Той може да отвори очи, но не реагира по никакъв начин на това, което се случва около него.

Това обаче се промени малко след като неврохирург имплантира устройство в гърдите на мъжа, който да стимулира блуждаещия нерв, според проучването.

По време на терапията с нервностимулация, човекът постепенно започва да показва признаци на внимание или дори да реагира на прости заповеди. Той може да следи обект с очите си или да обръща глава при поискване, съобщават учените. Майка му съобщава по-добра способност за бодърстване, докато слуша терапевта си да чете книга. Пациентът също така реагира, ако някой се приближи твърде близо до него - нещо, което той не е правил по-рано, според изследването.

Данните от електроенцефалографията (ЕЕГ) и позитронно-емисионна томография (PET) потвърждават повишената мозъчна активност в области, които отговарят за движението, сетивата и съзнанието, показва проучването.

"Приятно е да се установи, че промените, които наблюдаваме след стимулацията на блуждаещия нерв, съвпадат напълно с това, което се докладва за пациентите, на които клиничното им състояние спонтанно преминава от вегетативно към минимално съзнание", разказа Сиригу. "Това предполага, че стимулацията на блуждаещия нерв е активиран по естествен физиологичен механизъм".

По-рано стимулацията на блуждаещия нерв е използвана, за да се облекчат симптомите на епилепсия и депресия. Сиригу съобщава, че тя и нейният екип е проектирал експеримента след проучването на изследвания върху животни, показващи, че е възможно да има връзка между стимулиране на нерва и съзнанието.

"Промени дори при пациенти в тежко клинично състояние са възможни, когато намесата е правилна, подходяща и мощна", заяви Сиригу. "Мисля, че след този докладван случай, ще трябва да се помисли за клинични изпитания на по-големи групи от пациенти".

Сиригу и нейният екип планират по-голямо проучване за по-нататъшно тестване на техниката, което да включва множество изследователски центрове и по-голям брой пациенти както във вегетативно, както и в минимално съзнание.

Блуждаещият нерв оказва своето влияние върху мозъка чрез предизвикване на освобождаване на хормона норепинефрин (известен също като норадреналин). Норепинефринът действа като невротрансмитер, повишаващ обмена на информация между областите на мозъка. Сиригу и съавторите й отбелязват, че освен че дава надежда на близките на тези, които са в състояния на ограничено съзнание, изследването им дава прозрения за това къде се намира в съзнанието в мозъка.

Структура на блуждаещия нерв. Медицинска енциклопедия - Фрамар.


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
357744