НОВИНИ


200 БЛЕСТЯЩИ "ИЗВЪНЗЕМНИ" ОЧИ СЕ КРИЯТ В РАКОВИНА
03.12.2017

Макро на три от очите на мидата на Свети Яков. Снимка: Dan-Eric Nilsson, Lund University

Учени разгледаха под микроскоп очите на един вид морска мида. Оказва се, че вдлъбнатите огледала, скрити във всяко от 200-те очи, работят като телескопи.
 

Статията за изследването е публикувана в списание Science.

За "200-те блестящи като на извънземно очи" на кръглата оребрена мида от рода Pecten (от лат. гребен), известна на мнозина като деликатес под името мида на Свети Яков, разказва Live Science

Най-малко от 60-те на миналия век на учените са известно, че мидите на Свети Яков (семейство Pectinidae) виждат с помощта на специални вдлъбнати огледала. Те отразяват светлината, която пада върху ретината на мидите (във всяко око те са две). Тази система отличава тези миди от повечето животни, при които светлината се пречупва, преминавайки през лещата на окото (например, при хората и други гръбначни е лещата, а при много безгръбначни тази роля изграят фасетите).

Но, както се оказа, с това необичайните характеристики на зрителните органи на тези двучерупчести мекотели не свършват. Огледалата в очите на мекотелите се оказаха не с прости, а с многослойни образувания, състоящи се от кристали на гуанин. По-рано не бе възможно да се разгледат подробно, тъй като работата с трансмисионни електронни микроскопи включва изпарението на цялата вода, което ще разруши крехките очи на мекотелите. Ето защо екип от изследователи от Научния институт Вайцман в Израел и Университета в Лунд, Швеция използват криоелектронна микроскопия ("cryogenic scanning electron microscopy" или "cryo-SEM") за изучаване на триизмерните структури в очите на големите миди от вида Pecten maximus.

Изображение в близък план разкрива странните сини очи на мидата. Снимка: Matthew Krummins / CC BY 2.0

Морската мида Pecten maximus демонстрира част от множеството си очи.Ceri Jones/Haven Diving Services

Учените замразиха тъканта на "огледалата" и ги изследваха със сканиращ електронен микроскоп. Те откриват, че огледалната тъкан всъщност се състои от кристли гуанин кристали. Те се оказаха много странни и здрави, като всяко огледало има по 20-30 слоя, разделени от междинни слоеве цитоплазма. Всеки слой се състои от припокриващи се еднакви квадратни кристали, наподобяващи плочки.

Цялата тази структура е подвижна и фокусира светлината върху двете ретини на мекотелото, които са разположени една върху друга във всяко от двестате очи. Първата ретина е отговорна за страничното зрение, а втората осигурява преглед върху областта точно пред очите. Периферното зрение помага на мекотелите да се движат в пространството, докато плуват.

Това изображение, публикувано в проучването, показва слоевете плоски, квадратни кристали. Science (2017)

Гуанинът не се среща рядко в природата - има го в някои бели паяци, кожата на хамелеоните и при някои малки, с преливащи цветове ракообразни. Но обикновено, когато се образуват гуанинови кристали, те образуват призми - малки образувания, способни да пречупват светлината. А при мидите тази прецизност е важна - лещите в очите им пречупват светлината, за да фокусират изображението - най-сложната задача на гуаниновите кристали в природата.

Cryo-SEM изображенията разкриват квадратни гуанинови кристали в живите клетки в очите на мидите.  Science (2017)

Всеки отделен кристал на гуанин е оформен в малък квадрат, а не призма. Квадратите са плоски, подредени на извити, вдлъбнати слоеве без никакви различия между тях - техните плоски, лъскави редове са насочени точно към ретините на животното.

Като цяло принципът на работа на очите на мекотелите се оказа приблизително същият като този на рефлексните телескопи, в които също има сложна система от огледала.

Как мидите контролират образуването на фината конструкция от кристали? Учените все още не знаят.


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
353986