НОВИНИ


10-ТЕ НАЙ-УСПЕШНИ УЧЕНИ НА 2015-ТА
05.01.2016


Имената на 10-те учени с най-голям принос в развитието на световната наука за 2015 година, бяха оповестени от най-авторитетното списание Nature.
 
Цзюнцзю Хуан Цзюнцзю Хуан (Junjiu Huang), наречен в статията "Редакторът на ембриони" е скромен биолог, който предизвика световен дебат с един експеримент за редактиране гените на човешки ембриони. През април 2015 г. китайският генетик публикува статия, описваща работата му по редактиране на генома на човешки ембрион по метода CRISPR/Cas9 (виж За първи път е променен геномът на човешки ембрион).
 


Китайският учен заяви през април, че иска да редактира гените на ембриони, защото: "това може да помогне при генетични проблеми, свързани с рак или диабет и може да се използва за изследване на функциите на различни гени по време на развитието на ембриона". Той е модифицирал гена, отговорен за заболяването на кръвта β-таласемия.

Статията предизвика оживен дебат в научния свят, но самият автор на изследването не взема участие в него. Според него, докато се роди здраво бебе с редактиран геном ще минат 50 или 100 години, а дотогава просто трябва да се работи. "Но кой знае, преди десет години, никой не знаеше на CRISPR", коментира ученият. "Ние не знаем какво ще се случи".


Алън Стърн
Един от героите на 2015-та е планетарният учен Алън Стърн (Alan Stern), "Ловецът на Плутон", който успя да фокусира вниманието на света към планетата-джудже.

На 14 юли 2015 година стана максималното приближаване на сондата New Horizons с Плутон на разстояние само 12504 км, събирайки уникални данни. Алън Стърн се готви за това събитие от 1989-та. Тогава той предлага в НАСА да организира мисия до Плутон, но получава отказ. Сондата е изстреляна едва през 2006 г.
 


В момента "New Horizons" лети към тяло от пояса Кайпер. Мисията New Horizons ще завърши през 2019 г, ако НАСА одобри разширения й вариант, а Стърн споделя: "Очаквам с нетърпение да довърши започнатото".


Дейвид Райх


В списъка на най-добрите учени на годината влиза Дейвид Райх (David Reich). Американският генетик-археолог използва древни ДНК като инструмент за изучаване на миналото (10% гени на неандерталец има човекът от румънската пещера). Той е секвенирал геномите на 66 древни хора, представители на ямната култура.

Неговата работа позволи на учените през 2015 година стигнат до констатацията, че хората от ямната култура преди около 5 хиляди години са извършили мащабна миграция към Западна Европа (Българите сме само 30% арийци).

"Използването на древна ДНК като инструмент за изучаване на миналото може да се сравни с изобретяването на нов инструмент, като например микроскопа. С нейна помощ може да се видят много неща, които досега бе невъзможно да се открият" - отбеляза Райх.

Физикът Михаил Еремец е в почетния списък заради разработките си в областта свръхпроводниците, по-точно, за разработкат на свръхпроводящи материали на основата на сероводорода (Нов рекорд за високотемпературна свръхпроводимост).

В списъка на учените с впечатляващ принос за 2015 са инженер-химикът от Станфорд Чжанян Бао (Zhenan Bao), която планира да вкара гъвкава електроника в тялото на човека, Кристина Смолке (Christina Smolke), получила през 2015-та опиати от дрожди (ГМО дрожди правят морфин).

Списъкът на учените, които са получили своето място в него заради открития, постижения и изследвания, завършва с Брайън Носек (Brian Nosek), благодарение на който разбрахме, че около 2/3 от научните публикации в областта на психологията са невъзпроизводими и следователно, не заслужават доверие (Две трети от резултатите от психологическите изследвания са невъзпроизводими).

Освен изследователи с безспорни постижения през изминалата година, редакцията на списанието е отбелязало и трима учени, които имат заслучи по-скоро в политиката, дипломацията и спазването на човешките права.


Кристиана Фигерас
Списъкът се оглавява от Кристиана Фигерас (Christiana Figueres), директор по глобалните климатични промени към ООН. Наречена е от редакцията на Nature "климатичен страж". Тя е посветила живота си на борбата за запазване на климата и екологията на планетата.


Кристиана Фигерас изигра ключова роля в подготовката на Парижското споразумение за климата. Като представител по климата на ООН, тя е прекарала пет дълги години в пътуване по света, за да обедини природозащитници, бизнес и правителствата за подкрепа на споразумението, в което 195 страни обещаха да ограничат глобалното затопляне до 2° C.

През 2009 г. Кристиана Фигерас е работила по организацията на копенхагенската конференция, посветена на климатичните промени, а от 17 май 2010 г. е назначена за изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН по промените на климата.


Академик Али Акбар Салехи (Ali Akbar Salehi), наречен от Nature "ядрен дипломат" е представител не толкова на науката, колкото на политиката. На 14 юли 2015 Иран подписва споразумение със страните от ядрената шестица (Русия, САЩ, Франция, Великобритания, Германия и Китай) за ядрената програма на Иран в замяна на сваляне на търговските санкции.


Джоан Шмелц (Joan Schmelz) е наречена "гласът на жените в науката" през изминалата година. През октомври 2015 г. в Университета на Калифорния в Бъркли избухва скандал: професор Джефри Мърси е обвинен в сексуален тормоз над студентки. В резултат е уволнен, а инициатор на разследването е Джоан Шмелц. От 2009 г. до 2015 г., Джоан е начело на Комитета по въпросите на жените в астрономията към Американското астрономическо общество. Тя сега е изпълняващ длъжността директор на обсерваторията Аресибо в Пуерто Рико.

"Нека да се намери начин да се премахне излишния натиск върху младите жени, така че да могат лесно да правят наука, да пишат дисертации, без цялата тази допълнителна тежест. Нека променим системата". - коментира Шмелц.


 
източник: offnews.bg

 


 
707165