НОВИНИ


ЗА КАКВО НИ СЛУЖИ БРАДИЧКАТА?
07.01.2016


В продължение на повече от век, антрополозите се чудили защо имаме брадичка при условие, че маймуните и нашите предшественици от рода Homo нямат.
 
Брадичката така да се каже "стърчи" като уникален човешки белег. Като такъв тя привлича вниманието на експертите, които имат множество теории за еволюционното ѝ предназначение. Представяме ви най-добрите теории по тази силно дискусионна тема: Брадичката като биомеханична подпора Привържениците на биомеханичната теория са разделени в два лагера. Човешкият език (в смисъл на слово) е възникнал горе-долу по същото време като брадичката. Затова единият от тези лагери твърди, че повтарящите се движения на езика по време на говорене може да са довели до допълнителна опорна кост, която в последствие се превърнала в брадичка. Вторият лагер смята, че тя произхожда от механичния стрес при хранене: т.нар. дъвкателна хипотеза. Но по-рано тази година, антропологът Нейтан Холтън (Nathan Holton) и неговите колеги от Университета в Айова публикували статия, в която оспорват дъвкателната хипотеза. Те изследвали растежа на брадичката при 37 човека на възраст между 3 и 20 години, когато брадичката става силно изразена и открили, че по-големите брадички не водели до по-високо съпротивление на силите на дъвчене в долната челюст. Игнорирайки говорната теория, те спекулират, че брадичката би трябвало да има съвсем друга роля - вероятно една от двете описани по-нататък. Брадичката като полов белег Според сексуалната селекция най-добрите партньори рекламират своите по-добри гени с помощта на особени физически характеристики. А брадичката изпъква убедително при изследвания за определяне на привлекателността на лица. Жените изглежда предпочитат мъже с по-широка или дори квадратна брадичка; обратното, мъжете си падат по жени с тясна брадичка. Ако това предпочитание наистина има еволюционни корени би следвало, че мъжките брадичка средно ще са по-широки от женските. И наистина, след измерване на 180 брадички на скелетни проби от много места по света, Занета Тайлър (Zaneta Thayer) от Northwestern University и Сет Добсън (Seth Dobson) от Dartmouth College установили полов диморфизъм във формата на брадичката. Те също критикували дъвкателната хипотеза, твърдейки, че ако брадичката се е развила да подпомага дъвченето тя би трябвало да има еднакъв размер при мъже и жени. Безсмислената брадичка Между зародишния стадий и зрелостта, лицевите кости променят формата и позицията си. Челюстите се изтеглят назад и лицето нараства надолу, оставяйки брадичката в ролята на нещо като остров. Ричард Лионтин (Richard Lewontin), професор по еволюционна биология в Харвард, отхвърля всички адаптивни хипотези за произхода на брадичката. Той смята, че в нея няма нищо еволюционно - тя е просто остатък от два различни района на растеж по лицето, които се развиват с различна скорост. Тимъти Бромидж (Timothy Bromage) от Колежа по дентална медицина към Нюйоркския университет е съгласен с това, но той твърди, че само защото брадичката не е еволюирала за някаква значима цел съвсем не я прави безсмислена. От една страна, тя ни помага да поддържаме добър въздушен поток, осигурявайки място за гласните струни и езика. Това което трябва да имат предвид хората търсещи смисъл в съществуването на брадичката, според него, е че брадичката е вторично последствие от "адаптацията да стоим изправени, преориентирането на лицето с цел запазване на хоризонталното зрително поле и развитието на големия ни мозък." С други думи, брадичката може би е малка подвижна част от една много по-голяма схема.
 

 

 
източник: offnews.bg

 


 
707185