НОВИНИ


УЧЕНИТЕ ОТКРИХА ЗАЩО НА ХАЛЮЦИНОГЕННИТЕ ГЪБИ СА НУЖНИ ХАЛЮЦИНОГЕНИ
07.03.2018

Снимка: Wikimedia Commons

Има 1147 вида гъби, образуващи гъбни плодни тела и само 11 далечно свързани групи са известни с това, че произвеждат халюциноген, имитиращ серотонина. Как са еволюирали толкова отдалечени видове гъби така, че да съдържат едно и също химично вещество?
 

Нов генетичен анализ предполага, че с помощта на псилоцина, прекурсор на психоактивния псилоцибин, гъбите се защитават от животните, които ядат гъби или с конкурентите си за ресурси.

Изследването е публикувано в списание Evolution Letters.

Психоактивният компонент на халюциногенните гъби, псилоцибин, се синтезира в гъбите от псилоцин, който, от своя страна, е вторичен метаболит, т. е. се образува по време на жизнените процеси на гъби, но по-нататък не участва в техния метаболизъм. Псилоцинът се произвежда от около 200 вида различни, често генетично доста далечни една от друга гъби. Този факт отдавна се смята от учените за доказателство, че гените, кодиращи прекурсорите на псилоцина, се предават от вид на вид в резултат на хоризонтален генен трансфер, а не от родител на потомък.

Това се доказва от географията на растежа на халюциногенните гъби.

Като секвенират геномите на няколко вида халюциногенни гъби и ги сравняват с генната последователност на гъби, непроизвеждащи псилоцин, изследователи от Университета на Охайо намират клъстер от пет гени, отговорни за производството на веществото.

Разпространението на този генен клъстер показва, че за първи път тези гени са се появили в гъбите, които се хранят с гниеща дървесина,а след това се разпространява във видовете, които получават хранителни вещества главно от животински тор.

Тези резултати позволиха на учените да направят предположение за ролята на псилоцина и неговите производни. В човешкото тяло псилоцибин действа върху редица серотонинови рецептори, причинявайки силни визуални, слухови и смесени халюцинации, чувство за еуфория и много други ефекти. Хората и гръбначните животни обаче едва ли са били "целевата аудитория" на гъбите, произвеждащи псилоцин. Най-вероятно, авторите предполагат, че псилоцибинът променя някои поведения (например потиска апетита) на микофагите (буквално „хранещи се с гъби”) и конкурентите на гъбите, живеещи на същото място, където гъбите растат. Трябва да се отбележи, че след консумация на халюциногенни гъби хората също губят апетит.

Откритието на биолозите от Охайо има не само теоретично, но и практическо значение. Знаейки набора от гени, необходим на гъбите за производството на псилоцин, биохимиците ще могат в бъдеще да разработят нови аналози на псилоцибина, които могат да се използват в медицината. Сега активно се проучва псилоцибина като активна съставка на препарати за лечение на депресия. 


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
626296