НОВИНИ


ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ СЪС "СТИВ", СТРАНЕН ТИП СЕВЕРНО СИЯНИЕ, НЕВИЖДАНО ДОСЕГА
20.03.2018

"Стив". Снимка: Krista Trinder/NASA Goddard Flight Centre

Загадката на едно лилаво полярно сияние в нощното небе на Канада най-после е решена, съобщава ScienceAlert.
 

Странната светлина (или аурора) е забелязана от астрономи-аматьори през 2015 г. и се различава от обичайните блестящи цветни завеси. Тя озадачава учените повече от две години.

Наречена е "Стив" (Steve) от Facebook групата Alberta Aurora Chasers, в чест на сцена в анимационния филм Over the Hedge (През плета).

Едно случайно съпоставяне на космически и наземни изображения помогна на астрономите да разберат какво точно причинява явлението, добавяйки ярък нов елемент към едно откритие отпреди десетилетие.

И сега учените успяват да разкрият тайната идентичност на STEVE, а изследването е публикувано в Science Advances.

И тъй като учените обичат подобни заигравки, те запазват името STEVE като акроним, който означава "Силно повишаване на скоростта на топлинните емисии" (Strong Thermal Emission Velocity Enhancement).

Така или иначе, STEVE е доста мистериозен феномен.

За разлика от другите полярни сияния, той се проявява като трептяща "ограда" от лилаво и зелено, често срещан в по-ниски географски ширини, отколкото повечето северни сияния. Наблюдателите виждат, че светлината се задържа около 20 минути до един час, преди да изчезне.

За да проучи сиянието по-подробно, физикът Ерик Донован (Eric Donovan) от Университета в Калгари, Канада, използва мисията на Европейската космическа агенция Swarm за изучаване на магнитното поле.

С помощта на изображенията на STEVE, взети от земята, Донован изчислява кога мисията Swarm минава през мястото на сиянието.

"Стив". Снимка: Goddard Space Flight Center

"Тъй като спътникът прелита директно през STEVE, данните от инструмента за електрическото поле показаха много ясни промени", разказва Донован.

Тези промени са температурен спад от 3 000 градуса по Целзий и индикации, че ивицата на сиянието е широка 25 километра и скорост 6 км/сек на запад.

Процесът, наречен "магнитно присъединяване". NASA

Процесът на създаване на полярни сияния и конкретно STEVE започва, след като Слънцето изпрати вълна от заредени частици към Земята. Тази вълна упражнява натиск върху магнитното поле на Земята, което изпраща заредените частици на Слънцето в далечната страна на Земята, където е нощ. В тази далечна нощна страна на Земята магнитното поле има "опашка". Когато опашката се разтегне и удължи, тя задвижва противоположно насочените линии на магнитното поле, които са по-близки помежду си и се свързват в експлозивен процес, наречен "магнитно присъединяване".

Магнитно присъединяване. Източник: NASA/Goddard/Conceptual Image Lab

Когато внезапно разкъсването се случи, тези линии на магнитното поле се отдръпват обратно към Земята, носейки заредени частици по пътя си. Тези заредени частици се забиват в горната атмосфера, карайки я да свети и да генерира сиянието, което виждаме като полярно сияние - а сега може би и STEVE.

Оказва се, че STEVE е SAID - или sub auroral ion drift - субаурорален йонен дрифт.

По-рано описани като поляризирани джетове, SAID са известни на астрономите около четиридесет години. Те са краткотрайни, свръхзвукови потоци от заредени частици, които се образуват по време на определена фаза на аурорална суббуря.

Суббурите се появяват, когато линиите в магнитното поле на нашата планета изведнъж се преконфигурират, изпращайки потоци високоенергийни частици, които се сблъскват в нашата атмосфера.

В случая на SAID, ъгълът на тези частици, когато ударят определена област на атмосферата, създава тънка ивица от интензивни електрически полета, които се движат с висока скорост.

Единственият проблем е, че SAID никога досега не бяха виждани с просто око.

"SAID са изучавани много, но не знаехме, че имат видима светлина", коментира Донован.

"Сега нашите камери са достатъчно чувствителни, за да ги засекат, а очите и интелектът на наблюдателите са достатъчно критични, за да забележат значението им".

С други думи, STEVE вероятно не е нищо ново. Но едва наскоро аматьорите, наблюдаващи небето, успяха да споделят такива качествени снимки и да ги оценят критично.

Пурпурната лента на STEVE е придружена със зелени светлини. Снимка: Megan Hoffman

Данните за STEVE показват обаче, че това е особено свиреп вид SAID.

От 22 набора данни за известни събития на SAID Донован и неговият екип не успяха да намерят такива, които да се движат по-бързо от 2,9 км/сек или да са по-горещи от 5900 градуса по Келвин.

STEVE се движи два пъти по-бързо и е с 100 градуса по-горещ, което го прави един наистина впечатляващ вид SAID.

Фактът, че SAID може да се види, разказва много за химическите и физическите процеси, протичащи в него.

"Това дава добра представа как работи земната система като цяло", коментира водещият автор Лиз Макдоналд (Liz MacDonald) от космическия център Годард на НАСА на страницата на агенцията.


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
679462