НОВИНИ


ЩЕ СЕ ОТКЪСНЕ ЛИ РУСКАТА НАУКА ОТ ПОСРЕДСТВЕНОСТТА
21.03.2018

Президентът Владимир Путин по време на среща с учени от Сибирското отделение на Руската академия на науките в Новосибирск Снимка: Константин Завражин/РГ

Седмица преди преизбирането на Путин едно от най-авторитетните списания на света - Nature - публикува статия за ситуацията в руската наука и как и дали ще се промени в новия мандат на Владимир Путин. 
 

"Владимир Путин едва ли ще бъде запомнен като покровител на науката. Научната философия на диалектическия материализъм, която  стимулираше научните изследвания в Съветския съюз и все още запазва влиянието си върху много от съвременниците на Путин, но не и върху него. Неговото продължително управление като руски президент и премиер показва, че е по-склонен да подкрепи православната църква. Неговият избор от 2016 г. на ултраконсервативен религиозен историк като министър на науката и образованието не е случаен", - така започва редакционната статия, озаглавена "Как Путин може да възстанови руската наука" (How Putin can restore Russian research).

Министърът на образованието и науката РФ Олга Василева по време на среща с Патриарх Кирил. russianchurch/YouTube

Путин признава, че слабият капацитет на Русия за научноизследователска и развойна дейност е пречка за икономическия растеж и просперитета на страната. И макар руските разходи за наука почти да са възстановили през последните години нивото си след колапса през 90-те години на миналия век и взискателната образователна система на Русия продължава да  бълва отлични ученици и научни таланти, страната изостава. И многобройните руски лаборатории произвеждат твърде малко.

Защо руската наука не може да се възползва максимално от ресурсите си?

Една от причините са международните санкции в отговор на окупацията на Крим, които намалиха сътрудничеството на Русия със западните страни. 

Путин никога няма да признае това, но Китай - другата велика сила на Изток - показва къде греши Русия. Китай има и доминирана от държавата икономика, която обаче успява да създаде благоприятни стимули за научни изследвания. Държавно финансираната от Китай научна система има свои собствени проблеми, но все повече се основава на приноси и конкуренция и привлича чужди таланти. Оживеният академичен обмен със Запада носи допълнителен и непрекъснат стимул. И ориентирани към световния пазар, индустриалните изследвания в Китай работят в съответствие с глобалните изисквания, стандартите за качество и управленските практики.

Русия обаче следва съвсем различен път. Непрекъсната академична заетост на постдокторантите, които произвеждат по-голямата част от изследванията в повечето страни, включително Китай, е фактически непозната в руските университети и изследователски институти. Вместо това повечето академични учени се радват на постоянни позиции в продължение на десетилетия и нямат никакъв стимул да направят нещо. Само малка част от публичните разходи за научни изследвания идват като безвъзмездни средства, отпуснати при конкурентни условия, а останалата част просто се дава от чиновниците. Руската академия на науките - най-голямата основна изследователска организация в страната - се бори да се изправи след години на непродуктивна борба за пари, посока и лидерство.

Корупцията започва от върха и подкопава доверието в научните (и бизнес) възможностите, подчертава Nature.

Авторът на статията дава препоръки за това как и какво трябва да се направи за руската наука:

"Русия трябва да размисли. Ако сериозно е загрижена за науката, тогава стъпките са прости. Най-спешно трябва да спре разпиляването на оскъдните ресурси безразборно сред големите изследователски организации. Паричните средства трябва да бъдат насочени към най-добрите проекти и изследователски групи. Това е цел, която изисква прозрачност, лоялна конкуренция и международна експертиза, за да се преразгледа изследването - всичко е възможно. Конкурентната програма за насърчаване на младите изследователи, за да се раздвижат независимите групи за период до пет години бе стартирана миналата година от Руската фондация за наука, правителствена агенция за отпускане на безвъзмездни средства, е първата стъпка".

"Страната трябва да продължи напред и да премахне известните бюрократични препятствия пред науката, включително обструктивните митнически правила и ограничения върху вноса на научно оборудване".

Путин ясно разбира това. Той обещава да продължи да увеличава бюджета за науката и да се справи със затрудненията в финансирането. И може би е рано за "опелото" на руската наука и общият тон на публикацията, макар и нееднозначен, завършва по-скоро с някаква надежда.

"Една по-силна Русия трябва да разчита на по-силна научноизследователска база. Руските учени - и наблюдаващият ги свят - са уморени от празни думи. Путин определя себе си като човек на действиетп. Да видим".


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
676067