НОВИНИ


СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ВЕЛИКДЕНСКИЯ ЗАЕК
07.04.2018

Камъкът с трите заека (Dreihasenstein) в Северен Рейн-Вестфалия, Германия; Снимка: Wikimedia

Великденският заек е задължителният образ, който се свързва с Възкресение Христово, първоначално в Западна Европа и САЩ. Днес е популярен и в България. Докато отхапват главата на шоколадовото зайче обаче, много хора се чудят как така пухкавата животинка от анимациите е станала централен образ на великденските празненства.
 

Списание Conversation предлага погледа на Кейти Едуардс (Katie Edwards), директор на Sheffield Institute for Interdisciplinary Biblical Studies (SIIBS) към Университета в Шефилд.

Символът на кръга с трите диви зайци, свързани един с друг чрез своите уши, е открит в редица християнски църкви. Разновидности на този древен символ са откривани и в далечни дестинации, чак до Китай. Но както всички други културни символи, значението и на този остава загадка и в наши дни. 

Левит 11:3 “дивият заек, защото преживя, но няма раздвоени копита; той е нечист за вас". В християнското изкуство обаче, дивият заек често се свързва с прераждането и възкресението.

Дивите зайци се свързват от векове с Мария, майката на Исус. Асоциациите между тях и непорочното зачатие идват от факта, че дивите зайци (в повечето случаи погрешно обединявани с питомните зайци) са в състояние да произведат второ поколение докато все още са бременни с първото.

Картината на Тициан "Девата със заека" обрисува тази връзка. Мария държи заек на преден план, показвайки по този начин своята непорочност и плодовитост. Заекът е бял, за да внуши нейната чистота и невинност.

Снимка: Pinterest

Придаването на зайците с чистота и непорочност е странно, тъй като те се свързват и с плодовита сексуална активност - репутация, която Хю Хефнър присвоява за своето прочуто лого на "Плейбой". Хефнър обяснява, че е избрал заека за лого на своята империя, защото е "свежо животно, срамежливо, подскачащо - секси. Първо те подушва, след това побягва, после пак се връща, а вие го милвате, играете си с него. Жената олицетворява зайчето. Весела, шеговита".

Като се остави настрана сексизма на Хефнър, репутацията на зайчетата като плодовити означава и че са използвани като символ на плодовитостта от векове и това е започнало да се свързват с пролетта.

Някои фолклористи предлагат, че Великденският заек идва от древен англо-саксонски мит за богинята на плодовитостта Остара (на староанглийски Ēоstre). Encyclopedia Mythica обяснява: "Остара е олицетворение на изгряващото слънце. В тази си роля тя се свързва с пролетта и е смятана за богиня на плодовитостта. Тя е приятел на всички деца и за да ги привлича, тя преобразява своята птица в заек. Този заек носи четири ярко оцветени яйца, която германската богиня дава на децата като подарък. От нейно име и обряди произлиза и Великден".

В своята книга от 1835 г. Deutsche Mythologie Якоб Грим пише: “Великденският заек е неразбираем за мен, но вероятно той е бил свещено животно за Остара... Остара, Естре, изглежда затова е божество на лъчезарната зора, на изгряващата светлина, спектакъл, който носи радост и благословия, чието значение лесно може да бъде адаптирано към деня на възкресението на християнския Бог".

Нюрнбергски хроники, изображение на Беда Достопочтени;

Източник: Wikimedia Commons

Митът за Остара става популярна теория за произхода на Великденския заек, въпреки че е спорна. Асоциацията между Великденския заек и Остара изглежда започва с монаха-учен от 8 в. Беда Достопочтени и неговата творба "The Reckoning of Time". В нея Беда казва, че английската дума “Easter” идва от “Eostre” (Остара) или "Ēosturmōnaþ"(еквивалент на април), който е празнуван от англосаксонците в чест на Остара. Друго историческо доказателство, потвърждаващо това изявление, няма.

Най-ранните препратки към събиращия яйца Великденски заек могат да бъдат намерени в германски текст от края на 16 в. (1572 г.) "Не се безпокойте ако Великденският заек ви избяга; ако изпуснем яйцата, ще сготвим гнездото", гласи текстът. Един век по-късно друг германски текст още веднъж споменава Великденския заек, като го описва като "стара легенда" и предполага, че историята се е появила малко преди излизането на книгата.

През 18 в. германски имигранти взимат обичая за Великденския заек със себе си при пристигането си в САЩ и до края на 19 в. в сладкарниците в източните американски щати

вече са продавали бонбони с форми на заек, прототипи на съвременните шоколадови зайчета.

Независимо дали зайчетата са нечисти, символи на плодовитата сексуална активност или икони на непорочността, енигматичният Великденски заек вероятно ще продължи да играе централна роля във великденските празненства (последно един беше замесен в нереален масов бой в търговски център в Ню Джърси). Но откъде точно се е появил този образ обаче, вероятно ще продължи да бъде загадка.


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
655542