НОВИНИ


ДВА КАМЪКА НА СТОУНХЕНДЖ СА БИЛИ НА ТОВА МЯСТО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА МИЛИОНИ ГОДИНИ
11.04.2018

Снимка: The Stones of Stonehenge

Два от най-големите каменни блока от пясъчник, които са част от Стоунхендж, са стояли на същото това място в продължение на милиони години, съобщава ScienceAlert.
 

През 70-те години на ХХ век учените предполагат че гигантските камъни от пясъчник на Стоунхендж са донесени от строителите му от разстояние повече от 30 километра от мястото, където се намира археологическият комплекс. Защо строителите на Стоунхендж са решили да местят камъните, вместо да го построят в първоначалното си местоположение, бе загадка за изследователите.

Сега изглежда, че имаме отговор - някои от тях вече са били там.

Археологът Майк Питс (Mike Pitts) - един от малкото изследователи, които някога са извършвали разкопки в Стоунхендж - открива доказателства, че два от най-големите и най-важните камъни на комплекса, камъкът-Пета (Heel stone) и камъкът под номер 16 (както се водят в каталозите на изследователите), може да са били на същото място милиони години.

Тези камъни са различни от останалите камъни на Стоунхендж, по тя няма следи от обработка и лежат по оста на слънцестоенето. Те обозначават линията на хоризонта, по който слънцето изгрява в деня на лятното слънцестоене и изгрява по време на зимното слънцестоене.  Около тях е построена цялата геометрия на Стоунхендж, използвайки това природно съвпадение, обяснява Питс в специалното издание за Стоунхендж в списание British Archaeology.

Преди 4500 години изгряващото слънце би се появило около 1° вляво от показаното на снимката горе с камъка-Пета. Промяната на ъгъла на наклона на оста на Земята от 2500 г. пр. н.е. (от ~ 24 ° до ~ 23.5 °) е изместила изгрева надясно приблизително два диаметъра на Слънцето. Снимка: The Stones of Stonehenge

Поглед от центъра към Heel Stone. Снимка: The Stones of Stonehenge

Освен това археологът насочва вниманието си към две големи ями в подножието на камъните. Жлебът под камъка-Пета е с диаметър шест метра, височината на мегалита е 4,7 метра. Според Питс ямата не е "канал" за инсталиране на камък, тъй  като нейният размер е твърде голям. По-вероятно е каменният блок да е бил първоначално забит в земята, а ямата го "повдига" над повърхността. Връзката между местоположението на камъка и лятното слънцестоене би могла да привлече вниманието на хората и да превърне камъкът-Пета в основа на бъдещия мегалитен комплекс. Подобна яма има също на известно разстояние от "16-ия камък".

Питс смята, че тези каменни блокове са останки от големи находища пясъчник, които са образувани, вероятно през Третичния период, а след това са унищожени на по-дребни камъни. 


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
657116