НОВИНИ


ХОРАТА СА ОБИТАВАЛИ АРКТИКА ПРЕДИ 45 000 ГОДИНИ
18.01.2016

За да ловуват мамути в Арктика, хората е трябвало да притежават сложни ловни сечива, топли дрехи и укрития, за да оцеляват суровите условия.
Снимка: 176 Ocean/Corbis

Останки от убит мамут показват, че хората са обитавали Арктика преди 45 000 години.
 
През август 2012 г., 11-годишно момче прави ужасяващо откритие в замръзнал скален нос гледащ към Арктическия океан. Докато разглеждал мъгливия бряг на устието на река Енисей, на около 2000 км южно от Северния полюс, той се натъкнал на кости от крак на мамут, които се показвали над замръзналите наноси. Учените, които разкопали добре запазеното същество, определили, че то е било убито от хора. Слепоочията, ребрата и челюстта му били силно повредени, вероятно от копия, а на една от травмите попадение от копие е оставило вдлъбнатина в скулата му - вероятно неуспешно попадение насочено по-скоро към основата на хобота му. Когато датирали останките, учените се натъкнали на нова изненада: мамутът е умрял преди около 45 000 години. Това означава, че хората са живели в Арктика повече от 10 000 години по-рано, отколкото изследователите са смятали, се твърди в новото изследване. Откритието предполага, че дори в този ранен период, хората са обитавали дори най-враждебните части на планетата и са имали адаптивните способности да мигрират почти навсякъде. Повечето учени са смятали, че ловците на големи животни, които са оставили след себе си следи от каменни инструменти в областа на Арктика преди 12 500 г. са били сред първите, които са достигнали до Арктическия кръг. Изглежда, че тези адаптирани към студа ловци са преминали през Сибир и Беринговия проток поне преди 15 000 г. (ново датиране предполага, че хората може да са достигнали Америка преди 18 500 г.). Но през 2004 г., учените изместили тези предположения още по назад във времето, когато открили мъниста и каменни и костни инструменти датирани на възраст 35 000 г. на няколко места в планината Урал в североизточна Европа и в северен Сибир. Те също се натъкнали на следи от транжирани трупове на мамути, космати носорози, елени и други животни наблизо. Откритието на русначето - най-добре запазеният мамут, открит за последното столетие - измества тези дати още 10 000 години назад. Екип, ръководен от археологът Алексей Тихонов, изровил мамута и го кръстил "Женя", на името на детето - Евгени Солиндер.
 

Сергей Горбунов изкопава трупа на мамута сред замръзналите седименти в Северен Сибир
(Снимка: Pitulko et al., Science).

Учените превозили ледения блок с помощта на товарен самолет до зоологическия институт към Руската Академия на Науките в Санкт Петербург. Нараняванията напомнили на Тихонов на по-модерни ловни практики при хората. Ловците на слонове в Африка, например, често се прицелват в основата на хобота, за да прережат артериите там, което да доведе до смъртта на животното от кръвозагуба. Мамутът имал също поражения на челюстта си, което показва, че езикът е бил отрязан. Части от бивните са били премахнати, вероятно за да се използва слоновата кост за изработването на инструменти. "Това е рядък случай на неоспоримо доказателство за ясна човешка намеса," разказва първия автор на изследването, Владимир Питулко, също от Руската Академия на Науките.

Според авторите, нараняванията съвпадат също и с характерните травми установени и при друг мамут в Яна, отново в Сибир. "Почти може да се види как е протекла удар по удар битката, която са водили хора и мамути в тази замръзнала пустош," изумява се Къртис Марийн (Curtis Marean), палеонтолог към Щатския Аризонски Университет в Темпе, който не е участвал в изследването. "Травмите от удари по костите и забитите каменни фрагменти са категорично доказателство, че хора са убили този мамут."

Но голямата изненада си остава възрастта на находката. Радиоактивното въглеродно датиране на колагена от пищялната кост на мамута, както и на косми и мускулна тъкан дали резултат за възрастта около 45 000 години, докладваха от научния екип миналата седмица в Science. Това отговаря на данните получени от слоя седименти над трупа, което предполага, че той е по-стар от 40 000 г. Ако се окажат верни тези резултати, това би означавало, че мамутът е бил жив по време на разцвета на мамутите преди между 42 000 и 44 000 години, когато те обитававали обширните открити пасища на северните степи в Сибирска Арктика, коментира Питулко. Учените са датирали също и бедрената кост на човек от преди 45 хил. г. от Уст-Ишим в Сибир, въпреки че тази находка е открита на юг от Арктика на географска ширина 57° север, на североизток от Москва.

"Датирането даде вълнуващи резултати. Вероятно е по-стар от 40 000 г.," коментира Дъглас Кенет (Douglas Kennett), археолог и съ-ръководител на съоръжението на ускорителя и масспектрометъра в University Park в Pennsylvania State University. Въпреки това, той иска руските учени да разкрият какъв метод са използвали за избягване на замърсяването на колагена от кост, използван при датирането - той смята, че е необходимо също потвърждение на датирането на костта и в друга лаборатория, тъй като в случая времевия интервал е от изключителна важност за това откритие.

Мамутите и други големи животни, като косматия носорог и северния елен, може да са действали като магнит, привличайки хората към далечния север. "Ловуването на мамути е било важна част от стратегията за оцеляване, не само като източник на храна, но и като източник на важни сурови материали - особено слоновата кост от бивните, от която те се нуждаели, за да изработват ловното си оборудване," смята Питулко. Присъствието на хора в Арктика в този ранен период предпола също, че те са имали сособността да изработват инструменти, топли дрехи и временни открития, които им позволявали да живеят в мразовития север много по-рано отколкото се смяташе. Трябвало е да се адаптират към студа, за да навлязат в Сибир и Берингия по пътя си към Беринговия пролив, който осигурявал мост, по който древните хора преминали в Америка.

"Оцеляването на тези географски ширини изисква високоспециализирани технологии и изключителни нива на сътрудничество," смята Марийн. Това означава, че това са били съвременни хора, а не неандерталци или други ранни членове на човешки род. "Ако тези ловци са можели да оцеляват в Арктика преди 45 000 години, те вероятно са можели да живеят навсякъде на Земята," твърди Тед Гьобел (Ted Goebel), археолог към Texas A&M University.
 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
743631