НОВИНИ


НАСА РАЗКРИ ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ НА МАРС
07.06.2018

Марсоходът Curiosity на НАСА.

В продължение на години марсоходът Curiosity на НАСА търпеливо събира проби на повърхността на Марс. Днес учените обявиха, че са открили убедителни доказателства, че на Червената планета има древни следи от органична материя, вградени в марсианските скали.
 

Регистрирана е и странна "сезонна вариация" в атмосферния метан на Марс - годишна пулсация на газа, като че ли нещо диша.

Учените потвърждават, че се случва нещо странно, но мислят, че знаят какво го причинява.

Това са вълнуващи открития, публикувани като две отделни статии в списание Science днес.

"Резултатите убедително показват дългоочакваното откриване на органични съединения на Марс" -заяви Инге Лус тен Кейт (Inge Loes ten Kate) от Университета в Утрехт.

Отляво надясно: Инге Лус тен Кейт (Inge Loes ten Kate), Пол Махафи (Paul Mahaffy) и Джен Ейенброд (Jen Eigenbrode).

Резултатите от анализа на геоложките проби в две отделни части на кратера Гейл показват, че те съдържат тиофен, 2- и 3-метилтиофени, метантиол и диметилсулфид.

Имената на тези химически вещества може да не означават много за повечето от нас, а за ареолози (марсианските геолози), това е индикация, че органичната химия в марсианските силикатни седиментни скали е много подобна на нашата.

Откриването на органични съединения - които са вещества, които съдържат въглерод и се считат за необходими компоненти на живота - в 3.5-милиарда-годишните скали на Марс е голям пробив, заяви Кейт.

Живите организми произвеждат много органични молекули. И животът, какъвто го познаваме, изисква органични молекули, за да съществува. Така че марсианските следи от органична материя подсказват, че основните условия за формиране на живот са присъствали на Марс по същото време, когато са съществували и на Земята. Curiosity вече показа, че в кратера Гейл е текла вода преди милиарди години на същото място, където са намерени тези органични съединения.

Но в Слънчевата система има достатъчно атмосферен въглерод и водород, които реагират и образуват базови органични съединения, и това се случва доста често, дори и без биология, подчертава Кейт.

"Дори и днес на Земята се наблюдава голям приток на извънземен [органичен] материал под формата на междупланетен прах и метеорити", казва Кейт.

Молекулярните наблюдения на Curiosity не разкриват ясно източника на органичната материя в кратера Гейл. Възможно е да са биологични, геологични или метеоритни източници.

Поради тези причини Инге Лус тен Кейт заяви, че изменението на метана е по-вълнуващото откритие.

Кой диша на Марс?

Само за няколкостотин години метанът се разпада в присъствието на ултравиолетова светлина, но това не се случва на Марс. Изглежда, че отделетният метан изчезва бързо, което посочва, че на Марс има не само променлив източник, но нещо, което поглъща метана.

Новият анализ на данните, събрани от Curiosity, потвърждават дългосрочния модел на високи и ниски стойности на метана, вариращи между 0,24 и 0,65 части на милиард.

Най-вълнуващата новина е, че промените определено съвпадат с марсианските сезони, достигайки връх в края на лятото в Ссеверното полукълбо.

Тук на Земята 95% от всички метанови молекули са продукт на химията на живите организми. Това не означава, че няма небиологични източници, но в нашия свят те са предимно от органични отпадъци и бактерии.

Но колкото и примамливо е да се предполага, че източникът са марсиански микроби, има много други кандидати, които трябва първо да бъдат изключени.

Разбира се, съществуват геоложки процеси, които биха могли да накарат нивата на метан да се променят през марсианската година, обяснява тя. Вероятна причина е процесът серпентинизация, при който водата и минералите реагират, освобождавайки метан. Възможно е - казва Кейт, - точно това да се случва на Марс. А реакцията може да се ускорява и забавя през годината със затоплянето и охлаждането на планетата, без никакъв жив източник.

За да се разбере източника на потока метан, учените трябва да определят колко широко е разпространен на Марс. (Досега е открит само в кратера Гейл, където обикаля Curiosity.) Те също така трябва да разбере колко е стар метанът. Чувствителността на Curiosity не разкрива дали метановите молекули са древни или скорошни, или дали включват подобни изотопи на въглерода в метана като този метан, освобождаван от живите организми на Земята.

Отговорите на тези въпроси ще изискват още работа. 

Едно нещо обаче е сигурно - почти със сигурност ще добавим ценни детайли към нашето разбиране за живота в космоса.


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
653759