НОВИНИ


КОЛКО БЪРЗО СЕ РАЗШИРЯВА ВСЕЛЕНАТА: ТЪРСЕТЕ СЛИВАНЕ НА ЧЕРНА ДУПКА С НЕУТРОННА ЗВЕЗДА
20.07.2018

Компютърна симулация на последния етап от сливането на черна дупка с неутронна звезда като неутронната звезда се разрушава от приливната сила на черната дупка (в центъра на диска). Кредит: A. Tonita, L. Rezzolla, F. Pannarale

Използвайки различни техники за измерване на това колко бързо се разширява Вселената, изследователите стигат до различни несъгласуващи се отговори, разказва АstronomyNow.
 

Изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT) твърдят, че конфликтът може да бъде разрешен чрез анализ на гравитационните вълни, излъчвани от сливането на неутронни звезди с черни дупки, което доведе до по-точното от предишните резултати определяне на константата на Хъбъл - мярка за разширяването на Вселената.

Единственият проблем е, че подобни сливания все още не са открити. Астрономите обаче се надяват, че Лазерната интерферометрична обсерватория за гравитационни вълни или LIGO ще открие такива сливания, когато съвършенствана и по-чувствителна започне работа в началото на следващата година.

"Досега хората се съсредоточаваха върху двойните системи с неутронни звезди като начин за измерване на константата на Хъбъл при гравитационни вълни", разказва Салваторе Витале (Salvatore Vitale), доцент по физика в MIT и водещ автор на статията в Physical Review Letters. "Показахме, че има друг вид източник на гравитационни вълни, който досега не е бил използван много - черни дупки и неутронни звезди, които се въртят една около друга".

Константата на Хъбъл е показател за това колко бързо се разширява Вселената. Изследователите с помощта на космическия телескоп "Хъбъл" и космическия апарат "Гая" на Европейската космическа агенция измерват точно разстоянията до променливите звезди цефеиди в Млечния път и близките галактики и стигат до стойност от 73,5 километра в секунда за мегапарсек.

Това означава, че за всеки 3.3 милиона светлинни години (1 мегапарсек) обекти се раздалечават със скорост от 73.5 километра в секунда по-бързо. Грешката при тези изчисления е само 3,8%. (вж "Вселената се разширява по-бързо от очакваното ")

Тази стойност за константата на Хъбъл е по-висока от измерването, направено със сателита "Планк" за проучване на условията в ранната Вселена. Астрономите, използващи "Планк" получават 66,93 ± 0,62 км /сек/Mpc.

Причината за разликата в изчисленията остава неясна.

"Това е моментът, в който LIGO влиза в играта", коментира Витале. "Гравитационните вълни предоставят много директен и лесен начин за измерване на разстоянията от източниците им. Това, което регистрираме с LIGO, е пряк отпечатък на разстоянието от източника, който не изисква допълнителен анализ".

Компютърният анализ показва, че дори такива феномени да са доста редки, те могат потенциално да генерират сигнали, които осигуряват невероятно точни данни за разстоянията, базирани на въртенето на черната дупка около уловената неутронна звезда.

"LIGO ще започне да събира данни отново през януари 2019 г. и ще бъде много по-чувствителна, което означава, че ще можем да видим по-далечни обекти", отбелязва Витале. "LIGO трябва да види поне двойка от черна дупка-неутронна звезда, а поне 25 двойки ще помогнат за разрешаването на съществуващото напрежение в измерването на константата на Хъбъл, което се надяваме да стане през следващите няколко години".


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
906456