НОВИНИ


ПАРАДОКС: ПАЦИЕНТИТЕ СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕ РЕАГИРАТ ПО-ДОБРЕ НА ИМУННИТЕ ПРОТИВОРАКОВИ ЛЕКАРСТВА
18.11.2018

Затлъстяването може да има изненадващо въздействие върху Т-клетките, като тази клетка върху раковите клетки на белия дроб. (Dennis Kunkel Microscopy/Science Source)

Затлъстяването е най-рисковият фактор за рак след пушенето.
 

Но онколозите забелязват нещо изненадващо - пациентите с наднормено тегло понякога реагират по-добре от другите пациенти на мощните лекарства, които карат имунната система да се бори с туморите, съобщава Science.

Сега изследователите, проследяващи сложните ефекти на затлъстяването върху рака, виждат възможното обяснение.  Затлъстяването отслабва имунната система и благоприятства растежа на тумора, като стимулира същите молекули, насочени към тези лекарства.

"Почти всеки предполага, че затлъстяването винаги е лошо нещо. Но [при тези лекарства] има положителен резултат", коментира Уилям Мърфи (William Murphy), имунолог от Калифорнийския университет, Дейвис, който заедно с онколога от съшия университет Арта Монжазеб (Arta Monjazeb) ръководи работата, публикувана в Nature Medicine. Мърфи смята, че откритието може да насочи към начини, които да направят лекарствата по-ефективни при всички пациенти с рак.

Наричани като инхибитори на контролни точки, лекарствата действат чрез блокиране на активирането на PD-1, протеин на повърхността на имунните гардове, наречени Т-клетки. Тялото естествено задейства PD-1, за да овладее имунните отговори, но туморите могат също да стимулират PD-1, за да се предпазят. Вдигането на тази молекулярна "спирачка" позволява на Т клетките да атакуват раковите клетки. Инхибиторите на PD-1 унищожават нелечими тумори в продължение на години при хора с меланом, рак на белия дроб и някои други видове рак.

Но само малка част от пациентите реагират на лекарствата, а проучване в началото на тази година в The Lancet Oncology показа, че сред по-силно реагиращите са хора с наднормено тегло. При 330 пациенти с напреднала меланома, на които е даден PD-1 инхибитор, се установи, че ората с наднормено тегло живеят много по-дълго - почти 27 месеца в сравнение с 14 месеца при пациенти с нормален индекс на телесна маса (ИТМ).

Сега екипът на Мърфи потвърди това клинично наблюдение в лабораторията си и идентифицира възможната му основа.

След като потвърди, че туморите растат по-бързо при затлъстели мишки, екипът изследва Т-клетките на затлъстели мишки, маймуни и хора. Те откриват, че клетките са "изтощени", както казват имунолозите. Те по-бавно се размножават и престават да правят протеините, които стимулират други помощници на имунната система. Те показват повече PD-1 от средното, което означава, че раковите клетки могат по-лесно да ги потиснат и да се развиват безпрепятствено.

Лептинът, хормон, произведен от мастните клетки, е един от факторите за по-голямо количество PD-1, открива екипът на Мърфи. Животните с наднормено тегло и хората произвеждат високи нива на хормона, който обикновено сигнализира на мозъка, че животното има достатъчно храна. Но лептинът оказва влияние и върху имунната система, а екипът подозира, че той задейства веригата сигнали, която увеличава PD-1 в Т клетките.

Парадоксално, но от излишъка от PD-1 има полза - при затлъстели мишки той прави Т клетките необичайно реагиращи на инхибиторите на PD-1, съобщава екипът на Мърфи в Nature Medicine. След като лекарствата освобождават тази спирачка, Т клетките започват да действат. Подхранени от глюкоза и други хранителни вещества, които са в изобилие в тъканите на затлъстялото животно, те работят по-добре при ограничаване на туморите, отколкото при животните с нормално тегло.

Мърфи планира да проучи дали при мишки с нормално тегло с рак даването на храна с високо съдържание на мазнини или лептин, имитиращо някои ефекти на затлъстяването, може да увеличи отговора им на PD-1 инхибиторите. Но подобна терапия за пациенти с рак може да има и вредни ефекти, предупреждава имунологът Сузане Остранд-Розенберг (Suzanne Ostrand-Rosenberg) от Университета на Юта в Солт Лейк Сити, която също проучва как затлъстяването стимулира растежа на тумора. "Тук е нужен баланс, много внимателен баланс", коментира Остран-Розенберг.


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
986724