НОВИНИ


ПРИЛИКИ МЕЖДУ ХОРАТА И ШИМПАНЗЕТАТА
03.05.2019

(CC BY-SA 2.0)

Неотдавна учени показаха, че езикът на жестовете, който използват шимпанзетата, по структура наподобява човешка реч. Това е поредното свидетелство, че шимпанзетата са най-близките еволюционни родственици на хората от всички обитаващи планетата видове.
 

 

 

Общителност и съчувствие

През 1960 г. приматоложката Джейн Гудол, изучаваща шимпанзетата в тяхната естествена среда в Танзания, наблюдава как те счупвали клонки, обелвали листата и с тях улавяли термити. Това наблюдение води до революция в тогавашния научен свят: считало се, че само хората използват оръдия на труда, което представлявало една от главните разлики между тях и животните.

Живеейки заедно с шимпанзетата в джунглата, Гудол се убедила, че в поведението им има много човешки привички. Оказало се, например, че те съвсем не са вегетарианци и от време на време излизат на групи на лов за глигани и малки млекопитаещи. Уловената плячка ловците са поделяли помежду си.

Шимпанзета живеят социализирано, създават семейства. При тях е много силна връзката между майка и дете, възпитанието на което трае около пет години. Братята и сестрите се разпознават един друг. Този вид примати изразяват емоции, изпитват състрадание към родствениците си, а сираците се осиновяват от другите членове на племето.

Шимпанзе в Лайпцигския зоопарк. (CC BY-SA 3.0)

ДНК

През 2005 г. е разшифрован пълния геном на шимпанзето. Става ясно, че той е 96% еднакъв с човешкия. При ДНК на горилите и орангутаните има повече различия. Изследванията показват, че човекът и шимпанзето са произлезли от общ предшественик, който е живял преди около шест милиона години.

Колкото и да са малки различията, те най-вероятно определят по-силно развитите реч и мислене при хората. Например, при протеина, произведен от гена FOXP2, има разлика с две аминокиселини. Този протеин регулира работата на други гени и мутациите в него водят до сериозно нарушение на речта при хората.

Хомо сапиенс и шимпанзетата имат 333 общи гена, които влияят на развитието на злокачествени тумори, и те също се различават с по-малко от един процент. Въпреки това, имат разлики в структурните аминокиселини. Това може да е важно обяснение защо шимпанзетата се разболяват от рак по-рядко от хората.

През 2018 г. голям екип от учени, ръководени от Зев Кроненберг и Евън Айхлер от генетичния отдел на Медицинския факултет в университета във Вашингтон откриват структурни промени в гените, характерни само за хората, които засягат генната активност. Според авторите, някои гени, които са отговорни за активността на невроните на радиалната глия, са леко потиснати при хората. Но гените, които регулират работата на друга група неврони, са по-активни. Възможно е, основната разлика между хората и шимпанзетата да се състои в различията във функциите на едни и същи гени.

Ръкостискането между командира на американския космически кораб и току-що приземилото се след суборбитален полет шимпанзе Хам на 31 януари 1961 г. (public domain)

Обучение и традиции

Шимпанзетата, подобно на хората, могат да изработват оръдия на труда и да решават умерено сложни инженерни проблеми.

Учени са наблюдавали как шимпанзета, живеещи в западно Конго, събират в джунглата много твърди орехи Panda oleosa. За да ги разчупят, шимпанзетата ги слагали на твърда повърхност и ги удряли с камък с тегло няколко килограма. Хората от местните пигмейски племена решават същия проблем, като разрязват орехите с мачете. Както отбелязват учените, маймуните и хората научават тези умения от своите съплеменници след няколко години обучение, като правят сходни грешки в учебния процес.

Наблюдавайки шимпанзетата в плен, учените открили, че те имат доста голям набор от традиции, различаващи се при различните групи. Поради това всяка общност придобива специален социален профил, чрез който е възможно да се установи произхода на индивида. Между групите на приматите съществува и културен обмен.

Например, в един експеримент учените дават на група шимпанзета непознати ядки и те не са могли да ги разчупят. Само една женска, израснала в друга група маймуни и притежаваща необходимите умения, се справя с веднага с проблема, като разчупва ядките с камък. Няколко години по-късно тя успява да предаде това умение и на останалата част от групата.

При едно изследване приматологът Андрю Уайтен научава шимпанзета как да си направят дълга пръчка, като съединят две къси пръчки, за да достигнат до отдалечено лакомство. Една част от приматите, учения обучава в група, а други - индивидуално.

След като шимпанзетата се научили да достигат до храната, Уайтен променил задачата, като преместил лакомството по-близо тях. За да го вземат, не се нуждаели от пръчка. Маймуните, които били обучавани индивидуално започнали да взимат храната с ръка. Участниците в груповите обучения, обаче продължили да правят дълги пръчки и чрез тях да достигат храната, следвайки изградения вече социален модел на поведение.

Последното голямо откритие от света на шимпанзетата се отнася до тяхната комуникационна система. Оказва се, че някои правила при използването на човешкия език са валидни и при комуникацията между приматите, въпреки че те общуват помежду си с жестове, мимики, пози и нечленоразделни звуци. Например, законът на Ципф, свързан с различната честота на използваните думи и законът на Менцерат, определящ дължината на думите в дългите изречения. Учените установили, че жестовете, които шимпанзетата използват също се подчиняват на тези закони.


 
източник: znambg.com

 


 
1016912