НОВИНИ


АСТРОНОМИТЕ ОБОБЩИХА ПЪРВИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА УЛТИМА ТУЛЕ
13.05.2019

Кредит: S. A. Stern et al. / Science, 2019

Публикувано е обобщението на първата фаза на проучванията на обект 2014 MU69, известен също като Ултима Туле. Това е първото тяло със среден размер от Пояса на Кайпер, близо до което прелетя изследователската сонда New Horizons.
 

Изследователите са успели да съберат данни за наличието на спътници и пръстени, да измерват оптичните и геоложки параметри на тялото, както и да оценят възрастта му и да представят теория за неговия произход.

Резултатите са публикувани в списание Science.

Зад орбитата на Нептун, на разстояние от 30 до 55 астрономически единици от Слънцето, е Поясът на Кайпер. Този отдалечен район на Слънчевата система се обитава от много обекти, най-известният от които е Плутон. Изследването на тела, намиращи се в тази област, е от особен интерес за астрономията, тъй като местните обекти никога не са били нагрявани от нашата звезда до високи температури и затова са запазили много от свойствата на оригиналното вещество, от което е формирана Слънчевата система.

Първият научен апарат, създаден за изследване на обектите на Пояса на Кайпер, е сондата New Horizons. Нейната основна цел бе Плутон, покрай който космическият кораб прелетя през лятото на 2015 година. Следващата цел бе малкият обект (486958) 2014 MU69, наречен Ултима Туле (Ultima Thule). Близкото прелитане покрай него се състоя на 1 януари 2019 г., но поради голямото количество събрана информация и отдалечеността на обекта, прехвърлянето на всички данни отне още много месеци и ще бъде завършено едва до средата на 2020 година.

Макар получените на Земята и вече обработени данни да са от порядъка на една десета от общата сума, те дадоха възможност на астрономите да направят редица изводи за разглеждания обект.

MU69 се оказва класическо студено тяло от Пояса на Кайпер, и принадлежи към клас обекти със стабилни орбити във форма, близка до кръг и с малък наклон към равнината на еклиптиката. Това означава, че има голяма вероятност да не са настъпвали сериозни смущения след образуването на Слънчевата система и първоначалното формиране на Ултима Туле да е било близо до сегашното положение преди около 4,5 милиарда години.

Ултима Туле се оказа с размер около 30 километра и по форма напомня снежен човек, залепен от два дебели диска. Не са намерени никакви спътници, признаци за наличието на опашка на комета, атмосфера или облаци прах. Формата подсказва, че е образувана от две първоначално отделни тела в резултат на некатастрофична сцепление, те може да са се образували едно до друго и да са обикаляли около общ масов център в далечното минало. Подобният състав на частите също е аргумент в полза на формирането им от един протопланетен облак.

Повърхността на MU69 има ниско албедо, т.е. отразява малко светлина и следователно е тъмно, коефициентът на отражение варира от 5 до 12 процента. Най-ярките части са „вратът”, както и две места в подобна на кратер вдлъбнатина. Въпреки колебанията в албедото, цветът на тялото е равномерно червеникав. Спектралните изследвания позволиха да се открият абсорбционни линии на вода и метанол.

Температурата на тялото е около 42 Келвина, като дневните и сезонните колебания засягат само най-външните слоеве. При тази температура летливите съединения, които не са уловени в кухините на други вещества, такива като въглероден оксид, метан и молекулен азот, ще се изпарят.

По отношение на геоложката структура има няколко района с малко по-различни свойства, но не са открити забележими изменения в цвета и състава на повърхността. Авторите отбелязват ниската плътност на видимите кратери, което показва малък брой тела около километър в Пояса на Кайпер, както и по-ниска честота на сблъсъците, отколкото се очакваше.


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
1036064