НОВИНИ


ОТКРИТ Е НОВ МЕТОД ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА ФАЛШИФИЦИРАНИ КАРТИНИ
24.05.2019

Творба на Едвард Мунк - "Танцът на живота" (1900).

Американски учени са създали техника, която дава възможност лесно да се разпознават фалшифицирани картини на Кандински, Винсент ван Гог, Едвард Мунк и други известни експресионисти от началото на 20-ти век.
 

 

 
„Пазарът на шедьоврите на изкуството сега е в тежко състояние. Неотдавнашният скандал, свързан с галерията Knoedler, която продаде няколко фалшифицирани творби за десетки милиони долари на колекционери, направи ценителите на изкуството изключително внимателни. Нашата методика ще им позволи да установяват лесно възрастта и произхода на картините.” - казва Корина Роге от Музея за изящни изкуства в Хюстън (САЩ).

През последните години химията, физиката и другите точни науки все повече се използват за изследване на артефакти и паметници на изкуството. Например, неотдавна британски археолози са успели да получат снимки на монети, съдържащи се в запечатана кутия по времето на древния Рим, без да я отварят, и също така да прочетат обгорени папируси от Помпей.

По същия начин са открити тайни портрети в картините на Рембранд и Едгар Дега, а също и тайните на химическия състав на боите на британски художници от 19-ти век. Същите методи позволяват да се "изчисли" възрастта на картините и да се разкрият дори най-сложните фалшификати. Например, преди четири години, учени доказаха, че известното платно "Meдумските гъски", смятано за шедьовър на Древния Египет, е подправено от италиански "черен археолог" в края на 19 век.

Малко по-рано физиците разобличиха една фалшива картина на Фернан Леже, а съвсем наскоро голям екип от историци и представители на естествените науки, чрез анализ на химическия състав на мастилото установиха, че някои от известните свитъци от Мъртво море са фалшификати. Големи проблеми, както отбелязва Роге, възникват когато става въпрос за картини, рисувани в началото на миналия век. Експресионисти, импресионисти и други художници по това време са използвали бои, чийто химичен състав и структура са много близки до тези, което използват съвременните художниците. Това отваря много възможности за фалшификаторите, тъй като е доста трудно да се различи тяхната работа от оригиналите на химическо ниво.

Роге и нейната колежка Джулия Арсланоглу откриват прост и безопасен за картините метод за откриване на фалшификати чрез изучаване на химичните свойства на белите бои на основата на титановия диоксид. Тези пигменти, както отбелязват учените, се появяват в началото на 20-ти век и доста бързо стават популярни сред експресионистите, а след това и сред другите представители на други тенденции в съвременната живопис. Методът на тяхното производство се е променил значително през последните сто години.

Първоначално, както отбелязват Арсланоглу и Рогге, бялата боя се е получавала по време на сложна химическа реакция, по време на която производителите или самите художници смесвали илменит, съединение от титан, желязо и кислород, с калциев и бариев сулфат. Тази смес постепенно се утаява на дъното на съда, образувайки чист титанов диоксид. По-късно пигментът започва да се произвежда "директно", като се заобикаляла фазата на съвместното утаяване.

Американски историци на изкуството са открили какво отличава "древната" и съвременната бяла боя, облъчвайки картини от различни епохи с помощта на лазер и наблюдавайки как спектърът на неговия лъч се променя при отразяване от платното.

Всички стари картини пораждат необичайни пикове в спектъра, които физиците никога не са виждали досега. След проучване на литературата учените стигат до заключението, че те са били генерирани от неодим, церий, лантан и други редкоземни елементи, които са попаднали в белите пигменти от началото на 20-ти век, поради факта, че присъстват в илменитовите находища, където минералът е добит от производителя на бои.

Нещо повече, спектъра на тези елементи, както са открили учените, сравнително точно отразяват кога точно е била направена боята и къде е била добита, разчитайки на някои други характеристики на техния състав. Това позволява не само да се различават фалшификатите от оригиналите, но и да се допълва биографията и да се разкриват тайните на работата на много експресионисти, чрез произхода на техните бои.


 
източник: znambg.com

 


 
1015002