НОВИНИ


УСМИХВАТ ЛИ СЕ НАИСТИНА КУЧЕТАТА?
01.06.2019

Снимка: pixabay

Когато видят куче с отворена уста, завити в ъглите устни и изплезен език, повечето хора биха решили, че това без съмнение е усмивка.
 

Но какво всъщност правят кучетата и дали използват това изражение като нас, за да изразят радост?

Отговорът се корени в 30 000 години история на опитомяване на домашни кучета. Благодарение на това, хората и кучетата са развили уникална връзка, което прави и кучетата подходящ обект на изследване на общуването. 

"Изучаването на кучетата е уникална възможност да разгледаме социалното общуване между видовете," разказва Алекс Бенджамин (Alex Benjamin), преподавател по психология, която изучава познавателните способности на кучетата в Университета на Йорк в Обединеното кралство. 

По-голямата част от това изследване също подсилва идеята, че връзката, която имаме с кучетата е уникална. Например учените откриват, че кучетата приемат и използват човешкия поглед по начин, по който много малко други животни умеят.

Изследване, публикувано в списанието Current Biology изследва как вълците и кучетата отговарят на невъзможната задача да отворят контейнер, за да вземат месото, което се намира вътре. Учените откриват, че вълците просто ще го наблюдават, когато открият, че не могат да го отворят, докато кучетата ще се обърнат и ще изгледат хората с очакване - което предполага, че тези животни знаят, че човека може да извърши задачата. 

Друго изследване, публикувано в списание Science открива, че и кучетата, и хората изпитват повишение в нивата на окситоцин - хормон, който играе важна роля при формиране на социалните връзки - когато се гледат в очите. Още по-интересно е, че кучетата, подушили окситоцин ще прекарат повече време, гледайки хората. 

"Споделеният поглед е фундаментален механизъм на кооперация, ако се замислите", особено ако, както кучетата, не можете да разчитате на език, обяснява Бенджамин. Според нея хората може да са развили тази черта в кучетата с течение на опитомяването им. "Кучетата, които ни гледат, съдействат много по-лесно без обучение. Така че е възможно съзнателна или несъзнателна селекция също да е довела до поведението, което наблюдаваме днес."

При всички положения е ясно, че зрителният контакт е важен за кучетата като начин да събират информация и да общуват.

А какво означават израженията на кучетата, имат ли отношение към хората и използват ли ги те за общуване?

Този въпрос е интригуващ за Джулиан Камински (Juliane Kaminski), преподавател по сравнителна психология в Университета на Портсмут в Обединеното Кралство, която изучава познавателните способности на кучетата. Според нея особено интересно е едно конкретно изражение: повдигането на веждите, известно като "влажен кучешки поглед".

За изследването Камински и колегите й посещават приют за кучета, където използват т. нар. система за кодиране на лицевите сигнали (facial action coding system (FACS)), за да измерят моментните лицеви движения, които кучетата правят, когато общуват с хора. След това учените проследяват времето, което изминава преди всяко от кучетата да бъде осиновено. Изследователите откриват, че "Колкото повече движения (кучешкия поглед), кучето извършва, толкова по-бързо бива осиновено." Нито едно от другите изследвани поведения няма толкова силен ефект. 

След това Камински иска да открие дали това поведение се проявява нарочно, дали кучетата са разбрали или научили, че тези мимики стимулират хората да направят нещо за тях. Затова провежда друг експеримент, където кучетата общуват с хора, които носят или не храна. Ако кучетата осъзнават силата на тъжния си поглед, тогава биха го приложили на хората, които носят храна. 

Но това не се случва. Докато някои кучета са по-експресивни, гледайки хората, всички те използват еднакво тъжния си поглед без значение дали има включена храна или не. Възможно е хората подсъзнателно да са подбрали кучета, правещи тази мимика, защото тя прилича на нас, когато сме тъжни и това предизвиква грижовни чувства. Но това не означава, че кучетата са се научили как да го използват, според Камински. 

Това ни води и до "усмивката".

Дали широко отворената уста на кучетата има същото значение като човешката усмивка? 

Проблемът с кучешките изражения е, че нашите методи на изследване обикновено са субективни и заедно с тенденцията за анторопоморфизъм, е много възможно да интерпретираме погрешно кучешките изражения. 

Всъщност съществуват много малко обективни изследвания за кучешките "усмивки". Някои данни, публикувани в списанието Scientific Reports, показват, че това специфично изражение, наречено "отпусната отворена уста" при кучетата, обикновено се проявява при позитивни преживявания, когато кучето приканва някои друг да си играят. Но дали наистина е това, което приемаме за усмивка и дали кучетата го насочват към нас нарочно, за да ни предадат нещо, остава неизвестно. 

За да отговорим на този въпрос, ще имаме нужда от по-обективни техники, подобно на FACS, използвана от Камински, за да се определи как специфичните лицеви изражения корелират с определени ситуации и какво точно ги мотивира. Това е валидно и за други аспекти на кучешкото поведение, които са слабо изучени. 

Едно е сигурно, връзката ни с кучетата е специална, дотолкова, че дори шимпанзетата не могат да осъзнаят жестове като соченето например така, както кучетата. Те имат и определени предпочитания за някой видове реч, Бенджамин открива в изследването си, публикувано в списанието Animal Cognition. Не просто кучетата предпочитат хора, които използват изрази от типа на "кой е добро момче?", а и тези, които говорят с по-висок и напевен глас. 

"Кучетата ни разбират много добре. Те усещат много фини настроения," обяснява Бенджамин. "Така че е наше задължение като хора да им даваме сигнали, за да разберат как да ни съдействат."

Източник: Live Science - Are Dogs Really Smiling at Us?


 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
898704