НОВИНИ


ЗАЩО ВИКИНГИТЕ СА НАРЕКЛИ ГРЕНЛАНДИЯ "ЗЕЛЕНА ЗЕМЯ"
09.02.2019

Реконструкция на църквата, построена в Гренландия в селището на легендарния Ерик Рижия.

Вкаменените останки от комари на дъното на древно езеро помогнаха на историците да докажат, че по времето на викингите Гренландия е бил достатъчно топъл остров, чиито брегове почти никога не са били покрити с лед и сняг.
 

 

 
Техните изводи са представени в списание Geology.

„Много от нашите колеги смятат, че викингите се заселват в Гренландия по време на необичайно топъл период, но преди нас никой не е успял да го потвърди категорично. Освен това, последните проучвания показаха, че всичко би могло да бъде точно обратното. Затова „зеленият остров” отново се превърна за нас в една голяма климатична загадка”, - казва Яроу Аксфорд от Северозападния университет в Евънстън (САЩ).

Според викингските саги, пионерите на Новия свят и Америка не са Христофор Колумб и неговият екип, а норвежките мореплаватели, предвождани от Ерик Рижия и синовете му, които са били изгонени от Норвегия в края на 10 век. След дълги пътувания Гренландия става тяхната нова родина – на острова те пристигат около 986 година.



Самият факт за присъствието на викингите в Гренландия и във „Винланд” - на остров Нюфаундленд и на Лабрадорския полуостров днес не буди съмнение за учените, благодарение на многото археологически находки и радиовъглеродни датировки. Спорът е породен от други две неща - защо Ерик Рижия е нарекъл Гренландия "зелен остров" и защо викингите първо го колонизират, а след това го напускат, за да търсят нови земи.

Много историци и изследователи предполагат, че през 10-13 век на Земята е установен така нареченият средновековен климат-оптимум, когато температурите на планетата са били толкова високи, колкото днес. През 14-ти век започва така наречената „Малка ледена епоха“, която причинява Големия глад в Европа и, както вярват поддръжниците на тази идея, унищожава викингите в Гренландия и Северна Америка.

Ексфорд и колегите му доказват, че това е така, като изследват утайките, образувани на дъното на езеро, разположено в близост до град Нарсак в югозападната част на Гренландия, където в далечното минало се намират резиденцията на Ерик Рижия и първото викингско селище на острова.

Този резервоар, както отбелязват учените, е съществувал на територията на "зелената земя" поне три хиляди години. По това време на дъното му постепенно се натрупват цветен прашец, насекоми, частици растителност и други органични останки, съдържащи „намеци“ за климата и екологията на Арктика в далечното му минало.

Например, количествата на изотопите на някои елементи, кислород, азот и въглерод, съдържащи се в останките от животни и растения, е пряко зависим от преобладаващия по това време климат в точката, в която са живели. Това означава, че колкото по-голямо е количеството на "тежкия" кислород-18, толкова по-високи са температурите, в които живеят растенията или животните.

Водени от тази идея, Ексфорд и колегите му анализират изотопния състав на остатъците от комари и други насекоми, запечатани в тези слоеве на тинята на дъното на езерото, образувани между 900 и 1400 г.

Измерванията показват, че количеството кислород-18 в телата им е значително повече, отколкото в по-старите органични останки, запазени в по-долните слоеве на седиментите. По това време температурите са били средно с 1,5 градуса по-високи, отколкото в ранното Средновековие и приблизително равни на тези, наблюдавани днес в Гренландия.

Тази епоха приключва в края на 14-ти век, когато климатът става изключително нестабилен и островът започва да се покрива с лед. Интересното е, че този необичайно топъл период е изключително локален феномен, който не е свързан със средновековния оптимум и други дългосрочни климатични колебания, генерирани от промените в теченията и въздушния поток над Северния Атлантик.

Това обяснява защо измерванията в други части на Арктика и в самата Гренландия показват, че в същото време температурата там намалява, а площта на ледниците нараства, а не намалява.


 
източник: znambg.com

 


 
1012951