НОВИНИ


НЕОБИЧАЙНАТА ИСТОРИЯ НА ЕВРОПА В КРАЯ НА ЛЕДНИКОВИЯ ПЕРИОД
07.02.2016


Преди 14 500 г., в края на последната ледникова епоха, съставът на европейското население се е изменил рязко. Ловците събирачи, които са понесли най-мразовитите условия са заменени с друга популация ловци събирачи.
 
Митохондриалната ДНК се предава заедно с митохондриите (енергийни клетъчни органели) само по майчина линия, което позволява да се проследи връзката между човешките популации. Установено е, че митохондриалната ДНК на древните европейци, които са живели преди последния ледников период, съдържа следи от хаплогрупата М. Съвременните жители на Европа почти нямат тази хаплогрупа, но тя се среща често в Азия, Австралия и сред американските индианци. Досега този факт се тълкуваше като доказателство, че населението на съвременна Европа е оформено от три големи миграции - след ранните ловци събирачи, пристигнали преди около 40 000 години, идват земеделци от Близкия изток преди около 8000 години и скотовъдци от евразийската степ преди около 4500 години. Вълни от миграции Последното проучване показва, че нещата са още по-сложни. Преди около 14 500 години, когато Европа излиза от последния ледников период, ловците събирачи, които са понесли най-мразовитите условия са заменени с друга популация ловци събирачи. От къде точно идва това ново население все още е неясно, но е вероятно това да са по-топлите южни райони. "Основната хипотеза бе, че това са били убежища в Югоизточна Европа", казва Йоханес Краузе (Johannes Krause) от Института Макс Планк за история на човека в Йена, Германия, който е ръководител на анализа. Неговият екип анализира митохондриална ДНК, извлечена от 55 древни европейци, най-старите от които са живели преди 35 000 години - през плейстоцена - а най-младият - само преди 7000 години, по време на холоцена. Предишните изследвания бяха фокусирани главно върху холоцена, проучвайки човешки останки от последните 10 000 години. "Това е първият поглед върху динамиката на популацията по време на плейстоцена в Европа", отбелязва Краузе. "Миграцията на населението след тези 14 500 години бе напълно неочаквана", казва Йосиф Лазаридис (Iosif Lazaridis) в Харвардския медицински институт в Бостън. "Изглежда, че европейските ловци събирачи издържат най-тежкия ледниковия период по време на последния ледников максимум, но след това са изместени, когато ледниковата епоха започва да си отива". Необичайната история на Европа Картината все още не е ясна, тъй като проучването изследва митохондриални ДНК последователности, а не по-дългата ядрена ДНК. "Митохондриалната ДНК разказва само част от историята на една популация", заяви Лазаридис. Важно е да се опитаме да извлечем ядрени последователности от скелети от времето на плейстоцена, за да разберем повече за тази древна смяна на популацията, разказва палеонтологът. Новото проучване може да реши една дългогодишна загадка защо определен генетичен подпис липсва при хората от европейски произход. Въз основа на тяхната митохондриална ДНК, която се предава по майчина линия, всички хора днес са потомци на сравнително малък брой индивиди. Данните от митохондриалната ДНК (мтДНК) показва, че Европа е имала много необичайна история на колонизация, защото една голяма хаплогрупа - подтип M - почти изцяло липсва, въпреки че е много честа в Азия и дори у американските индианци. Вместо това, друга основна хаплогрупа - подтип N - е най-честа. Хаплогрупа е термин от човешката популационната генетика - наука, която изучава генетичната история на човечеството. Това е група от подобни хаплотипове, които имат общ прародител, при който и в двата хаплотипа има една и съща мутация - единичен нуклеотиден полиморфизъм. Хаплогрупите могат да бъдат използвани за определяне на генетичните популации и често са географски ориентирани. Ето основните разделения за мтДНК хаплогрупите: африкански: L0, L1, L2, L3, L4, L5, L6 западно евразийски: H, T, U, V, X, K, I, J, W (всички изброени западно евразийски хаплогрупи са получени от макрохаплогрупата N) източно евразийски: A, B, C, D, E, F, G, Y, Z ( C, D, E, G, и Z принадлежат към макрохаплогрупата M) индиански: A, B, C, D, X австало-меланезийци: P, Q, S
 



 

Карта, отразяваща досегашните разбирания за човешката миграция на хаплогрупите, според митохондриалната ДНК. В цвят са показани периодите в цифри, отговарящи на хиляди години преди настоящето.

"Някои автори твърдяха, че хаплогрупите М и Н представят две различни разселвания от Африка", казва Томас Кивисилд (Toomas Kivisild) от университета в Кеймбридж.

Но Караузе и колегите му установили, че подтип M може всъщност да е бил често срещан в Европа преди да бъде заменено населението отпреди 14 500 години: трима от 18-те най-древни хора са определени като подтип M.

Това подсказва, че в първата колонизация на Европа и Азия може да е участвала една и съща древна популация и групата M всъщност се губи в Европа много по-късно и може би това е свързано по някакъв начин с неизвестен катаклизъм преди 14 500 години.
 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
1036056