НОВИНИ


КАК КРЪСТОСВАХА МАЙМУНА С ЧОВЕК
15.02.2016

Wikimedia

През февруари 1926 година, преди 90 години, в Африка бил командирован съветският биолог Иля Иванов за произвеждане на изкуствено осеменяване на женско шимпанзе с човешко семе.
 
„Вземете ме в качеството на експеримент“ „Осмелявам се да се обърна към Вас с предложение. От вестниците разбрах, че сте предприели опити за изкуствено оплождане на маймуна с човешка сперма, но опитите са били неуспешни. Този проблем отдавна ме интересува. Моята молба: вземете ме в качеството на експеримент. Умолявам Ви, не ми отказвайте. С радост ще се подчиня на всички изисквания, свързани с опита. Сигурна съм във възможността за оплождане. В краен случай, ако откажете, то моля да ми напишете адреса на някои от чуждите зоолози“ – такова писмо получил биологът Иля Иванов от жителка на Ленинград през 1928 година. Това послание не е единственото по рода си – разбирайки, че ученият се опитва да кръстоса човек с маймуна, жени от целия Съветски съюз искали да участват в небивалия експеримент. Иля Иванов може да изглежда луд и обладан от идеята да създаде мутант. Но всъщност ученият, смятан за най-големия специалист в областта на изкуственото осеменяване на животни, още през 1899 година започнал да създава хибриди между мишки и плъхове, мишки и морски свинчета, зебри и магарета, антилопи и крави. Окрилен от успеха, биологът решил, че е възможно да се създаде и хибрид между човек и маймуна. Иванов разказал това по време на свое изявление пред Световния конгрес на зоолозите в австрийския град Грац през 1910 година. Неприемливост на опита През 1925 година идеите на Иванов заинтересували ректора на Московското висше техническо училище Николай Горбунов. Горбунов смятал, че създаденият хибрид ще има „важно научно значение“ и ще привлече вниманието на всички страни към Съветския съюз. Самият Иванов нееднократно заявявал, че на Запад искат да кръстосат човек с маймуна, но се страхуват да проведат подобен експеримент „поради неприемливостта на опита от гледна точка на общоприетия морал и религия“. Разбира се, съветският биолог признавал, че идеята за създаването на небивалия хибрид не е негова. Иля Иванов прекрасно знаел, че още през 1908 година холандският естественик Бернелот Мунс твърдял, че е възможно да се направят опити по осеменяване на горила и шимпанзе с човешка сперма. Мунс дори събирал пари за експедиция във Френско Конго, където трябвало да се произведе заветното кръстосване, освен това пуснал и тематичната брошура „Истината. Експериментални изследвания за произхода на човека.“ Както смятал холандецът, маймуните най-добре щели да се кръстосат с тъмнокожи, които според него били представители на „нисша“ раса. Хващане на маймуна През есента на 1925 година Николай Горбунов успял да издейства отделянето на $10 000 от Академията на науките за експериментите на Иля Иванов в Африка. През февруари следващата година биологът заминал в командировка в Киндия – третия по големина град във Френска Гвинея. Скоро след пристигането Иванов разбрал, че в станцията има само шимпанзе, което още не било достигнало полова зрялост. Тогава ученият започнал кореспонденция с губернатора на Гвинея и получил разрешение за провеждане на опити в Конакри – административен център на страната. Биологът заминал за Конакри със сина на Иля, който искал да помогне на баща си в експериментите. Иванов-старши лично следил улова на възрастните маймуни. „Методите за улавяне на шимпанзетата се отличаваха с откровена грубост – пише документалистът Олег Шишкин. – Нощем населението на ловното селце проследяваше маймунското стадо. След това, въоръжени с вили и гребла, аборигените гонеха шимпанзето на единично дърво и палеха огън около него. (…) След като шимпанзето, без да има друг изход, скачаше долу, към него хукваха африканци и с дебели пръчки му нанасяха сериозни удари. Зашеметеното и осакатено животно не можеше да се съпротивлява на ловците, които връзваха крайниците му на два пръта. Тези прътове носеха на раменете си четирима африканци.“ Експериментът не успял През февруари 1927 година Иванов провел експеримент по изкуствено оплождане на две самки шимпанзета със сперма на неизвестни донори хора. А през лятото провел осеменяване на още една маймуна, по прякор Черната. В нито един от трите случая не настъпила бременност. Биологът не губел надежди – сега той предлагал да се оплодят жени доброволки със сперма на шимпанзе. Впрочем колегите на учения не срещнали идеята с ентусиазъм. „Освен явно объркване и дори хулиганско отношение, рядко може да се види поне търпимо отношение към моите необичайни изследвания – пише Иванов през 1927 година. – Но аз не се предавам и плюейки на опитите на нашите „старци“ и техните подмазвачи, продължавам да търся възможност да доведа започнатите опити до по-солиден брой и да получа отговор на поставените въпроси. Водя преговори и се надявам да получа подкрепа там, където, ако няма академична шапка на главата, има здравомислие и липса на професионална нетърпимост.“ Не било съдено плановете на Иванов да се сбъднат – скоро ученият бил подложен на политическа критика и бил изпратен в Алмати, където починал от кръвоизлив в мозъка. „Задушавам се, задушавам се под кожата на звяра“ Експериментите на съветския биолог намерили културно въплъщение – по-конкретно прочутият композитор Дмитрий Шостакович започнал да пише операта „Оранго“, чийто главен герой е хибрид между човек и маймуна. Шостакович лично познавал Иванов и дори го посещавал на научната станция в Сухуми през 1929 година, няколко години преди смъртта на учения. Според замисъла на композитора получовекът-полумаймуна се появява в резултат на смел биологичен експеримент. Но не успяват да удържат героя в лабораторията – той излиза на свобода, започва да се занимава с журналистика, взема участие в Първата световна война, оженва се и дори се пробва като шпионин. „Прозей се, Оранго“, „Задушно ми е, задушно ми е под кожата на звяра“, „Настя танцува и успокоява Оранго“ – така трябвало да са озаглавени епизодите на операта. По неизвестни причини Шостакович написал само пролога на операта.
 

 

 
източник: drevnite.com

 


 
568630