НОВИНИ


МОЖЕТЕ ДА ЗАБЛУДИТЕ ТЯЛОТО СИ, ЧЕ Е ПОЛУЧИЛО ЛЕКАРСТВО
16.02.2016

Снимка: Aaron Tilley and Kerry Hughes

Можем да постигнем много, ако впрегнем ума си, тоест ефекта пласебо, за да намалеят страничните ефекти и количеството на лекарствата, твърди ново изследване.
 
Марет Флайс (Marette Flies) била само на 11 години, когато имунната й система опълчила срещу нея, разказва Mosaic Science. През 1983 г. на момичето открили автоимунното заболяване системен лупус еритематозус или вълчанка. При това автоимунно заболяване антителата увреждат ДНК на здравите клетки. От имунопотискащите лекарства на Марет й се подуло лицето, а косата й опадала. По-късно й се възпалили бъбреците, започнала да получава гърчове и повишено кръвно налягане. През 1985 антителата на Марет атакуват факторите на кръвосъсирването в кръвта й. Налага се да се отстрани матката, защото има опасност да изтече кръвта на момичето по време на менструация. Въпреки множеството лекарства, кръвното й налягане продължава да се повишава. Проблемите със сърцето не закъснели и лекарите решили да използват Цитоксан (Cytoxan), изключително токсично лекарство, което може да убие момичето. Но човешкият организъм е в състояние да научи нов условен рефлекс и то не само за да произведе стомашен сок, както е при кучето на Павлов, но също така и за да потисне имунната си система. Момичето е спасено с помощта на рибено масло и парфюм от рози. Цитоксанът, чиято активна съставка е циклофосфамид, отлично потиска имунната система. Но сред неговите странични ефекти, освен гадене, цистит и уретрит, са описани бъбречна дисфункция, образуване на ракови тумори, и още редица неприятни и опасни за живота неща. По това време, използването му върху хора е било експериментално. Психологът и педиатър Карен Олнес, работеща с Марет, била уверена: дори ако момичето се справи със стреса и болката, след това лекарството ще я убие със сигурност. И тогава майката на Марет показала на лекуващите лекари едно проучване, при което половината от обичайната доза Цитоксан е забавила развитието на болестта при мишки. Тайната е в това, че тялото може да бъде обучено да реагира на лекарството, така че в бъдеще без препарата да включва същите тригери, пускащи сигнали за задействане на ефекта от лекарството. Привържениците на този феномен се надяват да намали дозата на лекарства за лечение на различни заболявания, включително автоимунни и рак, за да се сведат до минимум страничните ефекти и се намалят разходите. Кучето на Павлов и мишките на Адер За повечето лекари и учени, концепцията за лечение, без фармацевтичен компонент просто няма смисъл. Отравяли ли сте се някога с храна, която сте обичали? След подобен случай няма да ви се иска да я погледнете поне няколко седмици или месеци. Това се нарича "условен рефлекс на отвращение". В миналото, това явление е помагало на хората да оцелеят - те не се докосвали повече до такава храна, която ги кара да се чувстват зле. През 1975 г. психологът Робърт Адер (Robert Ader) от Университета на Рочестър изучавал условния рефлекс на отвращение у плъхове. Той дал на животните вода със захар. Плъховете обичат сладко, но за този експеримент Адер комбинирал пиенето с инжекции цитоксан. След това отново, ученият дал на плъховете подсладена вода, но те отказали да я пият. Затова Адер насила поил животните с пипета, а след това те умрели. Цитоксанът е токсичен, но плъховете всъщност не са получили смъртоносна доза. Животните не само се научили, че се чувстват зле след сладка вода. Телата им запомнили отговора на имунната система. Имунната реакция на подсладената вода е същата, както на лекарството. Явлението, при което един сигнал задвижва физиологичен отговор, отдавна е известно. То се нарича "условен рефлекс" и е открито през 1890 г. от руския физиолог Иван Павлов, който забелязал, че кучетата се научили да свързват неговото присъствие с храната, която им дава, така че пристигането му предизвиквало отделяне на повече слюнка, дори ако нямал храна. Той показал, че различните рефлекси се разделят на условни и безусловни. През 1904 г. "за работата си върху физиологията на храносмилането", Павлов получава Нобелова награда за медицина и физиология. Всеки ден различни сигнали влияят върху човешкия организъм. Те ни подготвят за храна или секс, задействайки физиологични реакции. Понякога човек само знаейки, че в къщата има котка започва да киха - дори ако няма пряко въздействие на алергена. Експериментът на Адер показал, че условният рефлекс работи и с имунната система и че може да убива. Борбата на тялото срещу болестта се контролира от мозъка по същия начин, както производството на стомашен сок. Всъщност подобно откритие вече е направено в Русия. През 1920 г. изследователи от Университета на Санкт Петербург са били проследяване на работата на Павлов, за да се види кои други физиологични реакции може да бъде обусловено. Няколко години след като Адер публикува за първи път своите открития, Дейвид Фелтен (David Felten), тогава невролог в Университета на Индиана, намира това, което досега липсваше - доказателство, че имунната система и нервната система са свързани. С помощта на мощен микроскоп Фелтен започнал да проследява нервните окончания на мишки. Той установил, че нервите са свързани не само с кръвоносните съдове, но също така и с органите, отговорни за имунната система - с далака и тимусната жлеза. След това Фелтен се премества в университета в Рочестър, работи с Адер и колегата му Никълъс Коен (Nicholas Cohen). Тримата са пионери в една нова област на медицината, психоневроимунологията - тя се основава на идеята за съвместна работа на мозъка и имунната система за защита на хората от болести. Адер се опита да разбере как това знание ще помогне на пациентите. Условният рефлекс може да убие мишките, но дали може да излекува болестта? И тогава позвъняват на Адер - 13-годишно момиче е отчаяно се нуждае от неговата помощ. Рибено масло и мирис на рози През 1982 Адер отново използва за изработването на условни рефлекси за лечение на мишки с автоимунно заболяване, подобно на лупус. Той ги тренирал да се асоциират с цитоксан разтвор на захарин, както в първоначалния експеримент. След създаването на асоциацията, той продължавал да дава на мишките с подсладената вода и половината от обичайната доза. Заболяването при тези мишки развивало по-бавно, отколкото при тези, които получавали просто половин доза. Именно това проучване майката на Марет донесла на лекарите на дъщеря си. Карен Олнес се обадила на Адер ​​и го попитала дали този метод може да помогне на Марет. Възможно ли е да се обучи имунната й система да реагира на по-ниски дози на препарата, за да се спаси момичето от силните странични ефекти? Адер се съгласил да помогне. Лекарите решили да разработят метод за лечение на Марет. Първият въпрос бил изборът на сигнали. Те трябва да са уникални и запомнящи се. Имало е предложения да пие оцет или ликьор и да яде чипс от евкалипт. Накрая избрали комбинация от рибено масло с парфюм с аромат на рози. Болницата одобрила това лечение и на следващата сутрин лекарите започнали да експериментират. Момичето пиело на малки глътки рибено масло, докато й инжектирали цитоксан. В същото време педиатърът пръскал парфюм из стаята. Този ритуал се повтарял веднъж месечно в следващите три месеца. След това всеки месец Марет продължила да пие рибено масло и да диша парфюм, но получавала медикамента веднъж на всеки три месеца. До края на годината вместо дванадесет дози момичето получило шест. А тялото й реагирало на тях като на пълен курс лечение. Факторът на кръвосъсирването се възстановил, налягането се нормализирало. След 15 месеца, тя спряла да пие рибено масло и да диша аромат на рози, но продължила да си представя миризмата на рози, която смятала, че й помага да се успокои имунната си система. Момичето завършила гимназия и отишло в колеж. Трансплантациите Доста от нашите пациенти умират преждевременно. Не защото трансплантацията не успява ... А в резултат на лекарствата, които им предписваме всеки ден. Има много начини за използване на рефлексите и един тях е за потискане на имунната система след трансплантация. Това откритие може да облекчи страничните ефекти и да направи лечението по-достъпно. Всеки пациент, подложен на трансплантация, получава лекарства в дози, с които трябва да се постигне деликатен баланс. Ако взетата доза е твърде ниска, пациентът ще отхвърли бъбрека. Но ако е твърде висока, ще унищожи бъбреците или ще убие пациента. "Ние губим около 10% пациентите с трансплантации още първата година", обяснява Оливър Витзке (Oliver Witzke), нефролог в Университетската болница на Есен. Половината от тези пациенти се връщат на диализа, а другата половина - умират. Един от най-вредните странични ефекти е нефротоксичността: медикаментите директно унищожават бъбречните клетки. Средният живот на трансплантиран бъбрек е осем до десет години, споделя Витзке и често не трансплантацията е неуспешна и не е ясно дали основната причина е отхвърлянето или токсичността. Търсенето на имуносупресори, които не са нефротоксични бе неуспешно до момента, но Витзке се надява, че с този метод на изработване на рефлекси, ще намалеят дозите и ще запази повече от своите пациенти живи по-дълго. "Когато за пръв път чух за идеята, си помислих, че е глупост", признава той. "Като лекар, аз вярвам в фармацията и медикаментите"."Но експериментите го убедили, че ефектът не е само психологически трик. "Той има биохимична основа", отбелязва той. През 1996 Адер дава на десет пациенти с множествена склероза, автоимунно заболяване, ароматизиран с анасон сироп заедно цитоксан. По-късно, той започва да им дава със сиропа плацебо, а осем от десет реагират на плацебото по същия начин, както на цитоксана. Малко преди смъртта си през 2011 г. Адер публикува изследване, според което в мазило с намалена до една четвърт или половин доза кортикостероиди, след създаването на рефлекс е помогнало за лечение на псориазис както при пълна доза. Намаляването на разходите за лекарства е добре за хората, които се нуждаят от лечение, а и за държавата като цяло. Но фармацевтичните компании, трябва да признаем, че едва ли ще го приветстват.
 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
927546