НОВИНИ


КУЧЕТАТА И ДРУГИ БОЗАЙНИЦИ ВИЖДАТ МАГНИТНИТЕ ПОЛЕТА
25.02.2016


Някои животни са способни на магниторецепция – допълнителна сетивност, която им позволява да „виждат“ магнитните полета. Европейски учени са открили молекулите, които са отговорни за тази способност, в очите на кучета и някои примати, което предполага, че те също могат да виждат магнитните полета.
 
Криптохромите са известна група от светочувствителни молекули, които се срещат в бактерии, растения и животни. Освен регулация на биологичния часовник, тези специални протеини позволяват на някои видове – птици, насекоми, риби и влечуги, да усещат магнините полета – това им дава възможност за допълнителна ориентация за посока, местоположение и надморска височина. Хората не са способни на магниторецепция – някои бозайници като прилепи, мишки и плъхове имат това сетиво, но досега не са провеждани изследвания, за да се определи дали то се среща и при други животни. Сега, първото подобно проучване на учени от Института Макс Планк изследва наличието на криптохром 1 в ретината на 90 животински вида. Изследователите са открили молекулата в конусите, които отговарят за приемането на синия цвят в очите на различни видове от рода на кучетата – вълци, лисици, мечки, язовци и др., но молекулата е отсъствала от котешкия род – лъвове, тигри и други представители. Сред приматите учените са намерили молекулата в очите на орангутани, маймуни резус, макак и други подобни. Детайли от изследването могат да бъдат намерени в изданието Nature Scientific Reports. Въпреки че се приема за шесто чувство, магниторецепцията е тясно свързана с визуалната система на животните. Магнитните полета активират криптохромите в ретината, което кара животните да виждат магнитните линии на земното поле. Не е ясно как бозайници като кучета и примати използват магниторецепциоята, но лисиците например хващат много по-успешно мишки, когато скачат върху тях от североизток. За приматите това сетиво може да помага за ориентацията на тялото или просто да е еволюционно закърнял апарат. Това е и следващата стъпка пред учените – да докажат как животните използват това допълнително сетиво и дали тази молекула отговаря и за други функции в ретината.
 

Christine Niessner et al., 2016 / Nature Scientific Reports


 

 
източник: idg.bg

 


 
926806