НОВИНИ


ЗА БОЙКОТ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ИЗДАНИЯ, ПРИЗОВАВА МАТЕМАТИК ОТ КЕЙМБРИДЖ
06.03.2016


Компанията Elsevier издава 2 000 научни списания, доста от които струват по над 20 хиляди долара за годишен абонамент.
Това положение предизвика недоволството на много учени.
 
Тази епична борба за достъпна наука започна математикът от Кеймбридж Тимоти Гауърс, лауреат на най-престижната награда за математика Фийлдс. Едно от най-големите безобразия "Едно от най-големите безобразия в академичните среди в съвременната епоха е приватизацията на печалбите от публично финансираните знания." - пише Филип Сюз (Philip Soos) от Университета Дийкън в сайта The Conversation. Статия, публикувана в консервативното списание Economist, нарича бизнеса с академичните списания "лиценз за печатане на пари", въз основа на огромните печалби, които индустрията прави от предоставяне на достъп до своите списания. В статията се отбелязва, че годишният абонамент за списание по химия струва 20 269 долара, а списание по математика струва 20 100 долара. Най-голямата компания за академични списания Elsevier отбелязва зашеметяващите близо 40% марж на печалбата за 2014 г, 37% - през 2011 г., през 2010 г. - 36% . Това й носи приходи от близо 3 млрд долара за 2014 г. Дори субсидираният от държавата сектор FIRE (finance, insurance and real estate - финанси, застраховане и недвижими имоти) трудно би реализирал печалби от такъв мащаб. Ясно е, че нещо сериозно не е наред с начина, по който тази индустрия работи - това са прекалено високи нива на неконкурентни печалби, заключава Филип Сюз.
 

Цената на академичните издания се увеличава много по-бързо, отколкото индекса на потребителските цени (инфлацията). (Harvard and ARL Statistics)

Тимоти Гауърс - в битка с вятърните мелници на академичните издатели

Първата атака на математикът Тимоти Гауърс (Timothy Gowers) срещу академичните издатели започна почти случайно, разказва порталът Vox.

През 2012 г. математикът написва на своя блог пост, в който се оплаква, че списанията взимат много пари за достъп до научните изследвания. Гауърс обещава да спре да изпраща свои работи в което и да е списание на най-големият в света академичен издател Elsevier.
 

Тимоти Гауърс (Timothy Gowers)

За негова изненада, постът му добива огромна популярност и предизвиква световен бойкот на Elsevier. За няколко дни стотици учени оставят коментари, с които подкрепят Гауърс. Те са недоволни, защото огромните цени означават, че по-голямата част от техните изследвания ще остане недостъпна и че сегашното положение на нещата забавя разпространението на знанията. Направен е сайт, наречен The Cost of Knowledge (Цената на знанието), за да организира бойкота. Оттогава повече от 15 000 учени се присъединиха към протеста.

Но през четирите години, които изминаха, малко неща се промениха.

Въпреки дългогодишното движение "за открит достъп", което има за цел да предостави резултатите от научните изследвания за свободен достъп, вместо да гният зад скъпия платен достъп, излиза че традиционният подход за публикуване остава здраво вкоренен.

Сега Гауърс започва втора атака, този път с много повече хъс.

Тази седмица дебютира новото онлайн списание за математика, наречено "Дискретен анализ" (Discrete Analysis). Публикува се от група учени. При липсата на посредници-издатели, достъпът ще бъде напълно безплатен за всички.


Мини феодални владения на знанието

В момента само американските университети и правителствени групи харчат около 10 милиарда долара всяка година за достъп до научни публикации.

За да се разбере как се стигна до този абсурден бизнес модел, трябва да се запознаем малко с историята на академичните публикации.

Накратко за това обяснява Майкъл Ейзен (Michael Eisen), биолог от Калифорнийския университет в Бъркли и съосновател на Обществената научна библиотека PLoS, един от водещите световни издателски проекти с отворен достъп.

Научните списания възникват заедно с печатарската индустрия през 17-ти век, за да разпространяват наука и информация за научни конференции. Списания достигат до своите читатели благодарение на печатарската машина и пощенските услуги и по модели, които действат и днес в интернет. Продават се абонаменти и препечатки на статии, за да могат издателите да се издържат и да си покрият разходите.

Но сега те са в интернет. И вместо да приемат нов модел на ценообразуване в съответствие с новите безплатни средства за разпространение, много академични издатели си останаха на старите скъпи абонаментни такси. Цените дори пораснаха в пост-интернет средата като шепа големи издатели (като Elsevier) изкупуват все повече и повече списания, създавайки мини феодални владения на знанието.


Може ли академичните издания всъщност да не струват нищо?

Този факт най-много дразни изследователи като Гауърс. "Работата е там, че това лично ме засяга," отбелязва ученият, "смятам, че моят университет и други по целия свят хвърлят пари за продукт, който не трябва да струва почти нищо."

В момента данъкоплатците финансират науката, за да си свърши работата, учените (много от които също са финансирани с публични средства) дават своята експертна оценка безплатно, а след това списанията вземат от потребителите (много от които всъщност са плащали за същата тази наука) нелепо огромни суми за такси, за да видят крайния продукт.

Гауърс мисли, че има по-добър начин. Той иска с изданието "Дискретен анализ" да покаже, че едно академично онлайн списание всъщност може да не струва нищо.

Много статии в областта на математиката вече са на свободен достъп. Математиците и особено физиците имат вече традицията на "предварителния печат" (препринт) на статиите си. Това означава, че се публикуват свободно онлайн в сайт, наречен arXiv.org, често преди да бъдат рецензирани и публикувани в списания. Там статиите се сортират и коментират от общността.

За разлика от тях повечето медицински списания забраняват на учените да споделят резултатите от изследванията си предварително.

Гауърс отбелязва, че тази практика разкрива недостатъка в бизнес модела на списанията. "Ако издателите са толкова убедени, че добавят стойност, защо настояват [учените-медици] да не пускат препринти?" пита той. "Ако приносът на издателите е толкова голям и прави една публикация в тяхното списание много по-стойността, не би трябвало да се тревожат за по-малко ценните препринти."


Научните списания са все пак обществено благо

Научните списания са обществено благо. Това, което им придава стойност не е хартията, на която е напечатано списанието, а знанието, вградено в него. По-голямата част от съдържанието на списанията е дело предимно на учени от университетите. Този сектор се субсидира по най-различни начини от страна на правителствата, тъй като се смята за също за обществена ценност.

На учените обаче не се изплащат авторски хонорари за публикацииите им.

Някои издания дори изискват от потенциалните автори да плащат такса, за да разгледат ръкописите им. Редакторите и рецензентите са обикновено учени, често работещи без пари.

"Човек би си помислил, че след като научните познания, въплътени в списанията са обществено благо, произведено в рамките на университети, субсидирани от данъкоплатците, редактирани и преглеждани безплатно, освен това се разпространяват с нулеви разходи по електронен път в интернет, че би трябвало или да се предоставят безплатно, или за минимална цена за покриване на разходите за печат." - подчертава Филип Сюз в The Conversation.

Но се случва точно обратното. Десетки хиляди научни списания са собственост на шепа корпорации, които определят тежки условия за лицензиране. Най-лошото е, че цените се формират монополно. Друга порочна практика е случаят, когато библиотеката на един университет се нуждае от достъп до едно списание, не може да го закупи отделно, а само като част от пакет списания, което драстично увеличава разходите. Това е просто метод за извличане на максимално печалба от университетите. А тези, които вършат работата, не получават нищо като паричната компенсация.


Вятърът на промяната

В момента професионалното и академично израстване на учения зависи от качеството на списанията, в които публикува, което се определя отчасти от техният импакт фактор.

Алтернативните сайтове често изглеждат по-малко "авторитетни".

Това има значение, тъй като университетските катедри и отделните изследователи в тях се оценяват както по броя на публикациите им, така и от репутацията на списанията, в които се появяват техните статии. А определението за "авторитетни" трудно се променя.

Но ако бойкотът продължава да расте, промените могат да станат неотложни. В края на краищата, издателите се нуждаят повече от учените, отколкото на учените им трябват издатели.
 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
419483