Kolibka News


НОВИНИ


ВИРТУАЛНАТА РЕАЛНОСТ ПРЕДИЗВИКВА ЕТИКАТА
08.03.2016


Устройствата за виртуална реалност като Oculus Rift и HTC Vive ще излязат на пазара тази година и милиони хора ще ги използват. Виртуалната реалност може да предизвика силни илюзии за въплъщаване, сякаш контролираме друго тяло. Не се знае обаче какви ще са психологическите последствия от това.
 
Това е мнението на философа Томас Метцингер (Thomas Metzinger), цитирано от New Scientist. Метцингер специализира философия на ума и неврология в университета "Йоханес Гутенберг" (Johannes Gutenberg University) в град Майнц, Германия. Според него виртуалната реалност крие риск от деперсонализация, при която след продължителен престой във виртуална среда, нашето физическо тяло може да ни се струва нереално. "Изживяванията, които ни поглъщат напълно имат голямо и продължително влияние върху поведението и психиката на хората", заяви Метцингер. Той дава пример с многобройните експерименти, при които едната ръка на човека се скрива от погледа му и на нейно място се поставя гумена. Чрез паралелни физически стимулации на истинската и гумената ръка мозъкът бива заблуден, че гумената ръка е реална и че е част от тялото. Когато илюзията се постигне, при забиване на нож в гумената ръка мозъкът рефлекторно отдръпва истинския крайник, за който няма риск. В условията на виртуална реалност обаче ние можем да бъдем заблудени, че изцяло сме свои аватари. "Потребителите трябва да разберат, че не всички рискове са предварително известни. Може да има малък процент от човечеството, който да има психиатрични уязвимости, които при виртуалната реалност да доведат до продължително психично отклонение". Друг проблем според философа е, че ние лесно се поддаваме на заобикалящата ни среда. Например, картина с очи на стената над кутия за даряване, кара хората да даряват по-големи суми. Подобно подсъзнателно влияние при "потапяне" във виртуална среда ще е още по-лесно. "Има рискове да бъдем манипулирани от компаниите". "Освен това тези технологии могат потенциално да бъдат използвани от военните. Виртуално измъчване пак си е измъчване", допълва Метцингер. На въпрос дали настоява за ограничения по отношение на виртуалната реалност философът отговаря: "Не, не. Не искам да звуча като лудит. Нямам търпение да гледам първия си VR*-филм! Ще има и много полезни неща от потапянето във виртуалната реалност. Ще има психотерапевтични приложения, които ще ни помогнат да се справим с безпокойството или със специфични страхове, например. Моята работа е част от проекта "Virtual Embodiment and Robotic Re-embodiment" на Европейския съюз, който изследва начините за размиване на границата между човешкото тяло и неговата проекция при потапяне във виртуалната реалност. Ние искаме да увеличим свободата на индивидите да правят каквото искат с техните собствени умове. Истински интересният въпрос е как един ограничава тази свобода по интелигентен начин, така че интересите на другите да не бъдат засегнати." Според Метцингер трябва да се изследват психологичните ефекти от дългосрочен престой във виртуалната реалност. Трябва да има и някои основни принципи, към които да се придържаме. Например, ако не правим нещо на някого в реалния живот, не го правим и във виртуалната реалност. "Не трябва да можем да застрелваме хора във виртуалната реалност, както го правим във видео игрите днес, например. Порно индустрията също е развълнувана по отношение на виртуалната реалност. Фантазиите, които включват насилие, обаче е вероятно да са по-вредни в обстановка на потапяне, отколкото са във видеата". Според учения има опасност хората да свикнат не само да наблюдават, но и да извършват такива актове, защото са въплътени в аватар. Дали хората ще изоставят своя всекидневен морал толкова лесно? Според философа хората във виртуални условия са склонни да се държат по-начини, които се очакват от техните аватари. Например, ако бъдем въплътени във висок аватар, ще водим преговори по-агресивно, отколкото ако ни бъде дадено по-ниско тяло. "И поведението във виртуалните условия може да продължи да ни влияе след излизането от виртуалната реалност", казва Метцингер. Той дава пример с изследване, в което хората били въплътени в аватари, които изглеждали като техни по-стари версии. След завръщането в реалния живот участниците били по-склонни да пестят за пенсионирането си, отколкото преди експеримента. "Такива психологични промени са от голямо значение, когато са намесени насилието или криминалната дейност във виртуалния свят." Метцингер също така смята, че може да се промени "когнитивната ниша", в която еволюираме. "В момента отглеждаме децата си в когнитивна ниша, в която те научават как да пишат и смятат. Това разширява техните когнитивни способности. Израстването с виртуалната реалност също е нещо, към което човешките същества ще се адаптират и спрямо което ще еволюират." "Доминиращото виждане в неврологията е, че реалността е нещо генерирано от мозъка (...). Когато тази стара, биологична "виртуална реалност" се вгради в технологичната виртуална реалност, може да има комплексни и изненадващи последствия", завършва ученият. *VR - Virtual reality; Виртуална реалност
 

 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
603752