НОВИНИ


ЗАГАДКАТА НА КАМЕННИТЕ ДИСКОВЕ
14.03.2016

Musée d'archéologie nationale

Вече не един век археолозите намират по цяла Европа странни каменни изделия във вид на добре шлифовани дискове с голям отвор в центъра.
 
Диаметърът на диска обикновено е 11–19 сантиметра, отворът – 6–7 сантиметра, дебелината – 7–9 милиметра. Краят на диска може да е скосен или равен, понякога закръглен. Материалът най-често са местни скални разновидности – серпентинит, амфиболит, филит, варовик, понякога шисти и други слоести породи, но се срещат и дискове от нефрит, жадеит и други скъпоценни камъни, добивани в южната част на Алпите.
 

Musée d'archéologie nationale

По възрастта на слоевете, в които се откриват такива дискове, те се отнасят към неолита – от 6000 до 8000 години.

За предназначението на тези артефакти може само да се спори. Гривни? Носенето на подобен диск с диаметър 20 см определено е обременително и неудобно. Впрочем какво ли не правят хората за красота. Гривни обикновено се намират в гробовете до самите ръце на човешките останки, а каменните дискове не са отбелязвани такива случаи.

Друг вариант е пекторал (нагръдник). А може би дискът е вплитан в дамска прическа? Или е катарама на колан, или елемент от празнично облекло? В полза на декоративната му функция говори почти абсолютно кръглата форма, фината шлифовка, върху която често се вижда красивият вътрешен строеж на камъка.

Според друга версия това са метателни оръжия от типа на японските шурикени или австралийските бумеранги, с които неолитните ловци може да са сваляли птици.

Смята се също така, че това е дар за боговете, съпровождащи покойника в отвъдния свят, за да му подсигурят добър прием.

Още една теория е астрономическата. В онези далечни времена Северният полюс не е отбелязван на небето от Полярната звезда. Преди 4000 години тя е отстояла на 22 градуса от полюса, а преди 6000 години – на 32 градуса. Сега поради прецесията на земната ос Полярната звезда леко се отклонява от полюса и отново ще съвпадне с него след около 26 000 години.

Нашите древни предци за ориентир е трябвало да знаят посоката на север. Очевидно те са забелязали, че звездното небе се върти около определена точка, неотбелязано нито от една звезда, но лежаща в центъра на някоя група звезди. Като държели каменния диск с отвора в протегната ръка и го насочвали към звездното небе така, че тези звезди да се окажат по края на диска, древните хора можели в центъра му да определят въображаемата точка, показваща север.

Този диск може да е служил и като нощен часовник. Насочвайки го към небесния Северен полюс и проследявайки накъде са се изместили дадени звезди и съзвездия за времето, изминало от залеза на Слънцето, хората от неолита можели да определят скоро ли ще настъпи полунощ и колко време остава до изгрева.

В полза на астрономическата хипотеза говори и фактът, че краищата на повечето каменни дискове имат прорез. Възможно е това да е бил „мерникът“, по който е отбелязвано изместването на звездите.

Астрономическата хипотеза се подкрепя и от факта, че загадъчните дискове най-често се откриват в гробове, разположени на върхове на планини или хълмове, а за наблюдение на звездите обикновено са избирани високи точки.
 

 
източник: drevnite.com

 


 
527266