НОВИНИ


ХОРАТА С ВИСОКО IQ НЯМАТ НУЖДА ОТ МНОГО ПРИЯТЕЛИ, ЗА ДА СА ЩАСТЛИВИ
23.03.2016


До интересно заключение са достигнали еволюционните психолози Сатоши Каназава (Satoshi Kanazawa) от Лондонско училище по икономика и политически науки и Норман Ли (Norman Li) от Сингапурския университет по мениджмънт. Според тяхно изследване, цитирано от The Washington Post, по-интелигентите хора по-често не понасят околните.
 
Изследването на психолозите се основава на голямо национално допитване относно факторите, които влияят върху щастието на хората. В него участвали 15 хил. участника на възраст от 18 до 28 години. Въпросното допитване било разгледано през призмата на "теорията за щастието в саваната" ("the savanna theory of happiness"). Този термин, познат още като "принципът на саваната" ("Savanna principle"), е въведен от Каназава и Ли през 2004 г. Теорията изказва принципа, че човешкото поведение остава до някаква степен сходно с това на предците спрямо околната среда от началото на рода Homo. Според теорията въпросните сходства в поведението могат да доведат до проблеми в модерната (индустриална или постиндустриална) среда. "Ситуациите и обстоятелствата, които са повишавали удовлетворението от живота на предците ни в първобитната среда, може би все още повишават нашата удовлетвореност днес", пишат авторите на теорията. На първо място анализът на допитването показал, че хората, които живеят в по-гъсто населени райони, са изказали по-ниска удовлетвореност от живота си като цяло.
 


На второ място изследователите открили, че колкото повече социални взаимоотношения с близки приятели има един човек, толкова повече се определя като щастлив.

До тук и двата извода звучат напълно логично и доказуемо от практиката. Има обаче едно голямо изключение - при по-интелигентите хора, тези зависимости са по-слаби и дори обърнати.

"Ефектът от гъстотата на населението върху удовлетвореността от живота е над два пъти по-голям за индивидите с ниско IQ, отколкото за тези с високо", пишат психолозите.

"По-интелигентните индивиди всъщност са по-малко удовлетворени от живота, ако общуват със своите приятели по-често", добавят те.

Все още се правят изследвания относно конкретните причини защо сме по-нещастни при по-висока гъстота на населението, но всеки е пътувал с метрото в час пик и му се е налагало да чака на претъпканата станция влакчето, знае много добре какво е чувството.





 


По-интересен обаче е вторият извод на Каназава и Ли. За никого не е изненада, че връзките с приятелите и семейството са разглеждани като основен компонент на щастието и благополучие. Защо обаче тези връзки също са с отрицателен знак в главите на интелигентните хора?

"Данните тук предполагат (и това не е изненада), че хората с повече интелект и капацитет да го използват е по-малко вероятно да прекарат много време за социално общуване, защото са съсредоточени върху друга по-дългосрочна цел", обяснява Каръл Греъм (Carol Graham), изследовател в "The Brookings Institution", която изучава икономика на щастието.

"Теорията за щастието в саваната" на двамата психолози обаче предлага друго обяснение. Идеята започва с предпоставката, че човешкият мозък е еволюирал, за да посрещне условията на първобитната среда в африканската савана, където където гъстотата на населението е била близко до това, което ще намерите днес в провинциална Аляска, например - по-малко от един човек на квадратен километър. Вземете мозък, нагодил се към такива условия на живот, потопете го в съвременен Манхатън (27 685 човека на квадратен километър) и наблюдавайте неговия еволюционен шок.

Същото е при приятелството: "Нашите предци са живели като ловци-събирачи в малки групи по около 150 индивида", обясняват Каназава и Ли. "В подобни условия да имаш чест контакт със стари приятели и съюзници вероятно е било необходимо за оцеляването и възпроизвеждането на двата пола".

Типичният живот на хората се е променил значително от тогава - в саваната не сме имали нито коли, нито смартфони. Има вероятност организмът ни да не е могъл да еволюира достатъчно бързо, за да смогне. Възможно е да има "разминаване" между това, за което са предвидени мозъците и телата ни, и светът, в който повечето от нас живеят днес.

Има обаче един обрат в мисленето, според двамата еволюционни психолози. По-умните хора може да са по-добре подготвени да се справят с новите (поне от еволюционна гледна точка) предизвикателства, които съвременният живот ни поставя.

"По-интелигентните индивиди, които имат по-високи нива на обща интелигентност и по този начин по-голяма способност за решаване на еволюционно нови задачи, може да срещнат по-малко трудности в разбирането и справянето с еволюционно нови лица и ситуации", пишат те.

По-умните хора са по-способни да се адаптират към заобикалящите ги условия и събития и те могат по-лесно да съвместяват еволюционните унаследености с модерния свят. Именно затова животът в гъстонаселена област може да окаже по-малък ефект върху тяхното цялостно благополучие. Това е заключението на Каназава и Ли въз основа на допитването.

Те смятат, че по-умните хора може да са по-добре подготвени за цялостно отхвърляне на социалната система от тип "ловци-събирачи", особено, ако преследват някаква по-възвишена цел.
 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
682429