НОВИНИ


10 ИЗОБРЕТАТЕЛИ, УМРЕЛИ ОТ СВОИТЕ ОТКРИТИЯ
27.03.2016

"Летящия шивач" полита в свободно падане

Всеки творчески план е нужно не само да е добре замислен, а и добре изпълнен в практиката. В противен случай може да се случи същото, което и с тези хора, умрели от своите изобретения. Тези поучителни и философски епизоди от историята на техниката ще Ви помогнат да не повтаряте грешките на предците ни!
 
УЧЕНИ, ПОЛУЧИЛИ СМЪРТОНОСНА ДОЗА ОБЛЪЧВАНЕ През 1946 г. група от седем учени, между които Луис Злотин (Louis Slotin) (който по-ранно е работил над ядрения проект Манхатън) и Алън Клайн, провели експеримент с цел да предизвикат верижна ядрена реакция – две плутониеви полусфери, покрити с берилий, били приближавани една до друга. Дотогава Злотин и екипът му са провеждали експеримента над 20 пъти, но точно сега отвертката, която той държал с дясната си ръка и която разделяла двете полусфери, се изплъзнала. Двете полусфери се допрели и Злотин почувствал изгаряне в лявата ръка. Той се опитал с дясната да отстрани едната полусфера, за да прекрати реакцията, и успял, но получил смъртоносна доза облъчване – 2100 rad. Колегите му веднага организирали откарването му в болница, но той вече знаел, че ще умре - "Аз мисля, че съм осъден" (I think I’m done for). След девет дни умрял. Останалите седем души в помещението получили облъчване 360, 250, 160, 110, 65, 47 и 37 rad. Двама от тях умрели 18 и 20 г. след произшествието, съответно от левкемия и инфаркт.
 



ДА РЕКЛАМИРАШ БЯГАНЕТО И ДА УМРЕШ ОТ НЕГО

Джеймс Фикс (James Fixx) е американски активист за здравословен начин на живот и физичека активност, написал през 1977 г. "Най-пълната книга за бягането" (The Complete Book of Running), в която обсъжда физическите и психологическите ползи от този вид спорт. Той се безпокоял, че е наследствено предразположен към сърдечни заболявания, тъй като у баща му проблеми със сърцето започнали на 35-годишна възраст. Но случило се така, че Фикс умрял от тежък сърдечен пристъп по време на сутрешния си крос на 43 години.


ИЗОБРЕТАТЕЛИТЕ НА ЛЕТЯЩИЯ АВТОМОБИЛ

AVE Mizar е "сухоземен самолет", конструиран през 1971 г. от Хенри Смолински и Харолд Блейк (Henry Smolinski, Harold Blake) в американската компания Advanced Vehicle Engineers. Той представявал задна част на самолет Cessna Skylift, съединена с лек автомобил Ford Pinto, които крила обаче можели да се махат при нужда. Първоначално изобретателите си представяли малък вертолет, чийто пилот след края на полета да може да откачи крилата и да продължи по обикновен път.
 


На 11 септември 1973 г. двамата изобретатели провели тестов полет, който завършил изключително нещастно, защото двете крила се откачили по времето, когато автомобилът бил във въздуха. Втори опит да се конструира такъв автомобил повече не били предприети.


"КРАЛЯТ НА ПОЛЕТИТЕ", КОЙТО СИ СЧУПИ ГРЪБНАКА

Германският изобретател от ХІХ век Ото Лилиентал (Otto Lilienthal) – човекът, който вдъхновил братя Райт - е първият, предприел безопасен планиращ полет. До този момент полетите се считали невъзможна мечта "само за развейпраховци и глупаци". За целия си технически път Лилиентал построил 18 летателни устройства – 15 моноплана и 3 биплана – а също така предприел повече от 2 000 полета. Но по време на последния си такъв с биплан (1896 г.) той загубил управление и рязко пикирал, в резултат на което счупил гръбнака си. Говори се, че, вече лежейки в болница, произнесъл следните последни думи: "Жертвите са неизбежни".




ДЖЕЙМС ДЪГЛАС И "ШОТЛАНДСКАТА ДЕВИЦА"

Джеймс Дъглас (James Douglas) е известен шотландски държавник от средата на ХVІ век и регент при крал Джейкъб VІ. Не е известно със сигурност дали той е измислил или само усъвършенствал уреда-предшественик на гилотината – т.н. шотландска дева (Scottish Maiden) – но устройството се ползвало с голям успех. Над ножа му била прикрепена оловна тежест 33 кг. От 1564 до 1708 г. (когато била забранена) на шотландската дева били осъдени повече от 150 души. А през 1580 г. на него бил екзекутиран и самият Дъглас.




МАКС ВАЛИЕ (MAX VALIER)

Той е австрийски изобретател, който се занимавал с ракетни разработки и мечтаел за космически полети. През 1927 г. основал Spaceflight Society, а през 1928 г. създава "ракетен автомобил", който по същество представлявал сухопътно возило с усъвършенствана форма, към което била прикрепена ракета с течно гориво. Ракетният автомобил можел да се движи със скорост 145 м/сек. Друга негова разработка е ракетна шейна, която ускорявала до 250 м/сек. На 17 май 1930 г. в Берлин се провело тестово каране, при което една от ракетите се взривила и разлетелите се парчета убили на място Валие.




СОБСТВЕНИКЪТ НА SEGWAY, КОЙТО ПАДНА И НЕ СТАНА

Segway Human Transporter е двуколесно превозно средство, разработено предимно за придвижване по тротоар – на ширина устройството е не по-голямо от човека и се придвижва не по-бързо от човешки ход, като позволява да се развие скорост от 12,5 мили в час. То работи на практика безшумно, захранва се с акумулаторна батерия и се движи с помощта на два електромотора, включени в големи колела с гуми. Когато Segway се появи, изобретателят му Дийн Кеймън (Dean Kamen) го представя като нещо "средно между пантофи и велосипед" и го нарича "първият в света самобалансиpащ се транспортьор на хора". За да се задвижи напред или назад, водачът на Segway HT просто трябва да се наклони леко напред или назад. За да завие наляво или надясно, водачът просто трябва да завърти ръчката за завиване наляво или надясно.

За принципа на работа на Сегуей най-важно е вроденото свойство на човешкия организъм и тяло да се самобалансира.

Горчивата ирония е във факта, че собственикът на компанията, който се надяваше да снабди едва ли не всеки пешеходец в света с такова превозно средство, при едно свое пътуване в септемврийска неделя на 2010 г. не се справи с управлението и падна от скала в река Уорф, Северен Йоркшир. До него беше намерен личният му сегуей, а разследващите органи още тогава изключиха версията за убийство.




ФРАНЦ РАЙХЕЛТ И НЕГОВИЯТ ПЛАЩ-ПАРАШУТ

Французинът от австрийски произход Франц Райхелт (Franz Reichelt, 1879 – 1912) бил убеден, че може да създаде котюм, който да може да се превръща в парашут за летци. Той бил по занятие шивач и станал известен като Летящия шивач. Обличал пластмасови манекени в първите изработени от него "летящи плащове" и ги пускал от петия етаж на жилищна сграда, тъй като няколко пъти безуспешно бил подавал молби в парижката община да му позволят дa прави тези опити от Айфеловата кула. В началото на 1912 г. заветното разрешение най-сетне било получено и изобретателят се отправил да направи парашутен скок от една от платформите на Айфеловата кула. Присъствали множество представители на вестниците. Райхелт, запитан от тях дали ще вземе някакви предпазни мерки, отговорил, че макар първоначално да искал да използва отново манекен, в крайна сметка решил сам да изпробва своя "парашут" - "Аз искам да проведа експеримента без никаква измама, за да докажа, че моето изобретение наистина е ценно". Райхелт паднал и се ударил в асфалта пред тълпа от зрители, веднага бил откаран в болница, макар да бил вече видимо мъртъв. Подвела го увереността, че изобретението му ще сработи безупречно.

Ето и видео от този забележителен инцидент:


Иронията е във факта, че десет дни преди тези събития – 10 февруари 1912 г. – американският въздухоплавател Фредерик Р. Лоу (Frederick R. Law) успешно извършил парашутен скок от 68-метровата наблюдателна площадка на Статуята на свободата - тоест над открито море.


СЪОСНОВАТЕЛЯТ НА КОМПАНИЯТА STANLEY MOTOR CARRIAGE УМИРА В АВТОКАТАСТРОФА

През 1896 г. Френсис Едгар Стенли и неговият брат близнак Фрийлън Оскар (F. E. and Freelan Oscar Stanley) построили парния автомобил Stanley Steamer. През 1906 г. постигнали световен рекорд, преодолявайки дистанция от 1 миля за 28,2 секунди, което означава, че автомобилът им се е носел със скорост 127 м/сек. През 1918 г. двамата продават компанията Stanley Motor. По-късно през тази година Френсис управлявал автомобила и направил рязък обрат в опит да преодолее препятствие. Колата се разбира в купчина дървен материал, а самият Френсис умрял.
 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
419474