НОВИНИ


АРХЕОЛОЗИ ИЗЯСНИХА КАК МАИТЕ СА СЕ ЗАПАСЯВАЛИ С ВОДА
12.04.2016


Археолози са изследвали селища на древните маи и са установили как древната цивилизация е преживявала сушавите периоди. Изследването, проведено от учените на университета в Синсинати (САЩ) е било представено на 81-ото годишно заседание на Американското археологическо общество.
 
Съхранението на запасите от прясна вода е било важна задача за древните маи, които са живели на териториите на съвременен Белиз и Гватемала и са били принудени да търпят по седем сушави месеца в годината. В своето изследване учените са използвали технологията Лидар (Light Detection And Ranging), която позволява да се получи информация за отдалечени обекти на големи разстояния. От самолет са получени снимки с висока резолюция на релефа на земната повърхност в града на древните маи Яшчилан, разположен в Централен Юкатан. Технологията Лидар е позволила да се открият повече от 100 потенциални водохранилища, разпръснати из цялата територия, но само пет от тях са били изследвани до момента. Въз основа на археологически свидетелства изследователите са стигнали до извода, че три от тях са служили като резервоари за вода. „Изучихме неголеми вдлъбнатини, разположени близо до жилищата“, казва Джефри Брюер, един от авторите на изследването. По думите му в тях маите са се запасявали с вода за битови нужди. Открити са също така резервоари от варовик, които може да са служили като баки за вода, и ями, в които са отглеждани растения в периодите на суши. Преди повече от година археолози откриха останки от древен храм, както и множество ритуални съдове в тропическите гори на Белиз. „Хората са идвали тук, за да се пречистят и да принасят дарове на боговете – казва д-р Лиза Лусеро от университета на Илинойс. Това е било специално място, имащо сакрално значение за целия народ.“ Районът Кара Бланка е цяла група сенотета, представляващи няколко десетки пълни с вода падини с различен размер и дълбочина. Откритото тук култово съоръжение е получило името „Храм на водата“ неслучайно. Изследователите смятат, че идващите в храма са се покланяли на Чаак – повелител на мълниите, водата и дъжда. Броят на приношенията зависел от времето – колкото по-сушаво ставало, толкова повече били даровете. На дъното на 60-метровото езеро водолазите открили голямо количество ритуални керамични изделия с различна форма и размер. Повечето съдове са покрити с изображения на вълни, спирали и дори животни, например ягуар, който се асоциирал с пещерите и водата. Изследване на развалините на храма показало, че подът му е бил покрит с нещо като килим от множество отломки от керамика, отново извлечени от дъното на водоема. Стените на съоръжението са били направени от добит тук варовиков туф. През август миналата година пък археолози откриха подземна река, скрита под главната пирамида в Чичен Ица на полуостров Юкатан, Мексико. Според учените реката под пирамидата Кукулкан, известна също като Ел Кастильо, е била център на Вселената за цивилизацията на маите. Според геофизика Рене Чавес Сегура става дума за подземна река, скрита под планината. Такива подземни реки не са рядкост за Мексико, те съединяват сенотетата – култови водоеми на маите, в които са принасяни човешки жертви и са хвърляни други жертвоприношения, на първо място злато. Според археолога Гилермо де Анди подземната река може да символизира центъра на Вселената за цивилизацията на маите, „като дърво, разпространяващо своите корени под земята“. Заобикалящите Кукулкан сенотета в този случай показват посоките на света. Учените отбелязват още едно откритие, направено в разрушения град Ушмал, в северозападната част на Юкатан. До останките на постройка, известна като Двореца на губернатора, са открити следи от градина с билки от епохата на маите. Експертите наброили 150 целебни представители на флората, лекуващи различни болести – от змийско ухапване до стомашни инфекции.
 

 

 
източник: megavselena.bg

 


 
626225