НОВИНИ


ЗАПИСАХА ИЗОБРАЖЕНИЕ НА КОТКА ВЪРХУ ДНК И ГО ПРОЧЕТОХА
15.04.2016

cat.jpg, 11901 bytes - един от първите 4 файла записани на ДНК и после прочетени успешно.
Снимка: James Bornholt et all

Екип на отдела за изследвания на Microsoft и от Университета на Вашингтон успешно записаха в ДНК четири графични файла с общ размер 151 kB и след това прочетоха информацията без грешки.
 
Резултатите от работата на специалистите са публикувани в ASPLOS. Защо е избрана ДНК като носител на данни? По две причини: 1. въвеждането на данни може да се извърши в ДНК с много висока плътност. По предварителни изчисления 1 екзабайт (равен на 1000 петабайта или 1018 байта) данни могат да се съхранят в обем от кубичен милиметър. 2. ДНК е най-дълготрайният носител от всички носители на информация. Срокът на съхраняване на данни върху такъв носител е 500 и повече години. Недостатъкът е, че процесът на четене и писане са технически сложни и скъпи, но с течение на времето и тези два проблема могат да бъдат решени.
 

ДНК пробата в пипетата (розовата следа) може да съхранява приблизително 9 TB на данни.
Tara Brown Photography/ University of Washington

Сега нуждата да се намерят нови видове носители е по-остра от всякога. До 2020 г. дигиталната вселена - обемът всички данни, които се съдържат в нашите компютърни файлове, архиви, филми, колекции от снимки, експоненциално увеличаващата се цифрова информация по целия свят - се очаква да достигне 44 трилиона гигабайта до 2020 г, отбелязва сайтът на Университета на Вашингтон.

Тази лавинообразно генерирана информация изисква по-бързо да се намерят нови, по-ефективни носители.

ДНК молекулите могат да съхраняват информация за стотици години, а плътността на запис на данните е десетки хиляди пъти по-висока, отколкото при обикновените SSD, твърди дискове, оптични дискове. И всичкият този хардуер става негоден много по-бързо от ДНК.

Екипът учени е разработил метод за записване на последователности от нули и единици с помощта на нуклеобазите на ДНК - аденин, гуанин, цитозин и тимин. Единицата за съхранение е последователност от около 200 нуклеотида с обем информация от 50-100 бита. За запис на голям обем данни се използват множество фрагменти, събрани в един пул. Като ключ за получаване на данните се използват праймери - къс фрагмент нуклеинова киселина (олигонуклеотид),. Тези праймери указват тези ДНК фрагменти, където е записана информацията.

В целия процес на запис/четене са участвали 45 652 последователности от 120 нуклеотида.

При използването на ДНК за запис на информация се случват грешки, при това, сравнително често - около 1%. Ето защо изследователите са работили с модифицирано кодиране, което позволява да се възстанови трети фрагмент ДНК от други два фрагмента. По този начин се въвежда в системата повече сигурност при съхранението на данните.

А проверката за записа е прочетената информация.
 

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
625348