НОВИНИ


SPACEХ: ИСТОРИЯТА И ФАНТАСТИЧНОТО БЪДЕЩЕ
17.05.2016


Илон Мъск искаше полет до Марс още през 2003 г.
 
В края на октомври 2001 г. Илон Мъск (Elon Musk) пристига в Москва с намерение да закупи междуконтинентална балистична ракета. Придружават го Джим Кантрел (Jim Cantrell) – международно име в космическата техника – и Адео Реси (Adeo Ressi) – неговият най-добър приятел от Пенсилвания. Макар Мъск вече да имал стотина милиона в сметките си, той желаел да закупи ракета по-евтино – да закупи използвана, а не нова. Защото Мъск смятал, че това ще бъде отличен транспорт за бъдеща доставка на растения и животни (напр. мишки) на Марс. Реси непрекъснато се опитвал да отклони Мъск от това намерение, като му показвал видеоматериали с взривове на европейски, руски и американски ракети. Отделно и руснаците не приемали сериозно идеите на Илон Мъск, индиректно го наричали глупак и в крайна сметка тримата се върнали с празни ръце. След като е направил милиони от първите си две компании, Zip2 и PayPal, Илон Мъск би могъл да започне живота на типичен милионер от дотком балона, особено след като компанията за онлайн платежни услуги е закупена през октомври 2002 от eBay за 1,5 млрд. долара (от тях Мъск получава чисти 165 млн., тъй като е собственик на 11,7 % от PayPal). За много хора триумф в Силициевата долина би бил достатъчен. Но технологичният предприемач мечтаел за друго. Още като дете поглъщал произведенията на фантастите Азимов, Хайнлайн, Дъглас Адамс и виждал изследването на Космоса като важна стъпка в разширението и дори запазването на съзнанието на човешкия живот. Мъск смятал, че междупланетният живот може да бъде преграда срещу заплахи за оцеляването на човешкия род и че "рано или късно трябва да разширим живота отвъд това зелено-синьо кълбо – или да умрем". Смятал, че разходите за чести космически полети могат да бъдат намалени 10 пъти. Илон Мъск и съпругата му Жюстин решили да се установят в Лос Анджелис. Освен че времето около този район изглеждало подходящо за евентуално авиационна промишленост, той смятал, че там ще намери хора, които да се присъединят към новия му проект. Мъск намерил начин да влезе в т.н. Mars Society – група от космически ентусиасти, които проектирали начини за полети и усвояване на Червената планета. Преди всяка сбирка на групата от всеки член били събирани по 500 долара. Председателят Робърт Зубрин (Robert Zubrin) бил изключително изненадан, когато Мъск се появил на една от сбирките, без да е поканен, и му връчил чек за 5000 долара. "Определено всеки обърна на това внимание" – разказва по-късно Зубрин. Той поканил Мъск на разговор и му разказал за изследователския център на групата, построен в Арктика, за да бъдат наподобени марсианските условия на живот, както и за експеримента Translife Mission, в рамките на който в орбитата на Земята трябвало да бъдат изпратени мишки. Идеята била мишките да народят потомство в условия на гравитация 1/3 от земната – точно както на Марс. "Той беше във възторг" – разказва Зубрин. - "Не знаеше много за Космоса, но имаше научно мислене. Искаше да знае какви са точните ни планове за Марс и какви могат да бъдат последствията. Задаваше въпроси, от които в първия момент помислих, че ме изпитва като преподавател, но после разбрах, че Илон просто много се интересува от работата ни“. Малко след това Мъск влязал в Mars Society и заел място в борда на директорите. Освен това пожертвал лични 100 000 долара за финансиране на изследователска станция в пустинята. По това време Илон Мъск бил почти извоювал слава на човек със странни, но работещи идеи. Приятелите обаче не били съвсем уверени в психическото му равновесие. Също така в Африка Мък бил прекарал малария и изгубил много тегло в борбата с нея. Ръстът му е 185 см, макар обикновено да изглежда по-висок. Бил широкоплещест, набит и як. Джордж Закари (George Zakari), инвеститор и близък приятел на Мъск, разказва, че в един момент той е започнал да говори не само за мишки, а направо за изпращане на хора на Марс, а това вече не било в плановете на Mars Society. Илон Мъск имал и друга странна идея - "В един момент той заяви, че мишките не само могат да се върнат, ами и преди това да създадат потомство на Марс". Мъск започнал да организира научни срещи на учени-космолози от NASA и други организации на различни места. Той нямал бизнес-план в конвенционалния смисъл на думата, а желаел да направи нещо в областта на марсианските експедици, което да привлече вниманието ка колкото се може повече хора. Участниците били във възторг от предложенията на един богат човек, който би могъл да финансира идеите им. Разговорите се насочили и към друг проект – Марсиански оазис. Съгласно плана Мъск трябвало да купи ракета и да изпрати с нея роботизиран парник, камера за развъждане на растения, която да се инсталира в марсианския реголит (слой от рехав хетерогенен материал, покриващ твърди скали), а след това да започне да изпълнява функциите си след производството на първия марсиански кислород. За голямо удоволствие на Мъск, този план изглеждал многообещаващ и осъществим. Той искал космическата оранжерия да излъчва видеосигнал към Земята, за да могат хората да наблюдават растежа на посадените растения. Групата също така обсъдила възможността за събиране на растения от заинтересовани студенти от цялата страна, които биха искали да изпратят там тази флора и да се докаже, че едно цвете на Марс израства близо два пъти по-високо от своя земен събрат за същия период. Оставали обаче инженерни задачи за решаване. Например събирането на марсианска плоча в парник изглеждало не само физически сложно, но и проблемно, тъй като почвата би могла да бъде отровна. Някои учени дори обсъждали посаждане на растения в минерален гел, но това било вече подобно на измама. Един учен също така имал няколко семена за горчица (синапени семена) и заявил, че те безпроблемно могат да преживеят всички особености на Марс. "Би било много лошо, ако растенията умрат" – заявил Дейв Бърдън (Dave Birden), ветеран на космическите експедиции - "Тогава Вие ще имате мъртва градина на Марс". Най-много от всичко космическите експерти се вълнували от бюджета на Илон Мъск. Парите били 20-30 милиона долара, което означавало, че един-единствен ракетен старт ще изразходи всичките средства. Но в това време Мъск имал други планове. Той четял книги със заглавия като "Елементи на ракетното движение", "Основи на астродинамиката", "Аеротермодинамика на газова турбина" и т.н. По разчети на Мъск, той би могъл да намали цената на полета, като конструира малка ракетка, която да може да доставя малки спътници и товар в Космоса. През юни 2002 г. била основана компанията Space Exploration Techologies, или SpaceX. Началото на пътя към Марс било дадено. Първата щабквартира на SpaceX се намирала на Ийст Гранд Авеню 1310 в Ел Сегундо, предградие на Лос Анджелис. Там имало 75 000 квадратни метра свободни и Илон Мъск можел да се придвижва на своя сребрист McLaren F1 направо към офиса си. Това здание било подобно на хангар – с прашни подове и извити тавани. Мъск се приближил до един от входовете, през които някога били внасяни големи количества стоки, отворил вратата и започнал да разтоварва оборудването сам. Масите били разпръснати из цялото помещение, заради което специалистите по бордова електроника и инженерите, проектиращи машините, можели да стоят редом до заварчиците и монтьорите, превръщащи чертежите в жива машина. За аерокосмическата област това било смело решение, защото обикновено инженерите и монтьорите са разделени и работят на хиляди километри.
 

Първата "щабквартира" на SpaceX

SpaceX планирали да правят всичко по нов начин. Вместо да събират отделните части от хиляди доставчици, компанията искала да произведе сама колкото се може повече от частите за една ракета. Това означава както мобилна стартова площадка, така и ракетни двигатели. Навсякъде, където е възможно, SpaceX искали да направят нещата по-бързо, по-евтино и по-добре от своите конкуренти. Те трябвало да изстрелват ракети всеки месец, да получават печалба от това и да не зависят нито от държавна поддръжка, нито от големи доставчици. Първата щяла да се казва Falcon 1, в чест на Хилядолетния сокол от "Междузвездни войни" И във време, когато стартът на 250 кг полезен товар в орбита струвал 30 млн. долара, Мъск заявил, че Falcon 1 ще може да изнесе 750 кг за 6,9 млн. долара.

Предложеният график за извършване на революция в аерокосмическата област бил смехотворно кратък. В една от първите си презентации SpaceX обещала първи завършен двигател за месец май 2003 г., втори през юни, ракетен копус – юли и всичко да е готово през август. Стартовата площадка трябвало да бъде изградена към септември, а пробният старт трябвало да бъде извършен през ноември 2003 г. – едва 15 месеца след създаването на компанията. Пътуването до Марс било планирано за десет години след това. "Илон винаги беше оптимист" – казва Кевин Броган (Kevin Brogan), един от първите служители на SpaceX - "Той може дори уверено да лъже за срока, в който нещо трябва да бъде готово. Ще избере най-агресивния срок от всички възможни, бидейки уверен, че нещата ще преминат по план, а след това и ще подгони всички на работа, смятайки, че те могат да работят още по-бързо".

Мъск искал млади и активни хора, лично звънял на най-добрите студенти от аерокосмическите специалности и ги убеждавал: "Аз смятах, че това е някаква измама" – разказва студент от Станфорд - "Нито за момент не вярвах, че този човек действително има ракетна компания". Но когато потърсели в Интернет името на Илон Мъск, нещата изглеждали другояче. Най-добрите инженери от Boeing, Lockheed Martin и Orbital Sciences също преминали в компанията. Всяка седмица на работа пристигали един или двама нови служители. Гореспоменатият Брогън бил 23-ият поред и на входа му казали да си хареса някое от работните място с компютър.

Една от първите задачи била строителство на газогенератор, малък ракетен двигател, който да произвежда горещ газ за захранване на помпите. След като това било направено, SpaceX заимствали изпитателен стенд от XCOR, чиито размери идеално подхождали. Пробният старт се състоял в 11 ч. сутринта и продължил 90 секунди. Генераторът заработил, но изпуснал черен облак, разпрострял се над високите постройки. По-нататък инженерите на компанията усъвършенствали процедурата и вече можели да провеждат много изпитания в един ден, което дотогава не било практика, и получили нужния газогенератор след две седмици работа.

Том Мюлер (Tom Mueller), ракетен инженер от TRW, разработил няколко триизмерни модели на два ракетни двигателя, които искал да бъдат произведени. Merlin трябвало да бъде двигателят на първата степен на Falcon 1 (отделящ ракетата от земната повърхност), а Kestrel – малък двигател за втората степен, управляващ я в Космоса. За това често се налагало все пак да се ходи по други компании, т.е. да се работи с доставчици. Някои от тях протестирали, че сроковете на SpaceX са прекалено кратки, докато други се опитвали да нагодят съществуващи разработки към техните изисквания. Мюлер разбрал, че изобретателността върши добра работа – напр. дори уплътненията на някои автомобилни клапани, ако бъдат заменени, могат да бъдат използвани с ракети. Освен създаването на собствени двигатели, фюзелажи и капсули, SpaceX разработила и свои дънни платки и микросхеми, датчици за вибрации, бордови компютри и слънчеви панели. При някои устройства инженерите намалили теглото им с 20 %. Цената на обикновеното промишлено оборудване, използвано от други аерокосмически компании, от обикновените 50 000 – 100 000 долара спаднала до 5000 долара за единица при SpaceX.
 

Falcon 1 на монтажните съоръжения

Даже в процеса на работа над Falcon 1 Мъск планирал да се построи нещо още по-голямо, Big Falcon Rocket. Това щяло да бъде машината с най-големия ракетен двигател в историята. Ориентираността на Мъск към "по-голямо и по-бързо" непрекъснато удивлявала и изнервяла някоклкото доставчици на SpaceX, а някои от тях също имали свои поддоставчици. Боб Линдън (Bob Linden), сътрудник на компанията производител на турбопомпи за ракетни двигатели Barber-Nichols, си спомня тези дни: "Илон се появи с Том Мюлер и започна да ни разказва, че било предписано той да бъде човекът, който да изстрелва ракети с товари в Космоса на ниска цена и да ни помогне да станем хора, разхождащи се в междузвездното пространство. Ние не бяхме сигурни дали трябва да го възприемаме насериозно. Те започнаха да искат от нас невъзможни неща – например турбопомпа, която да се произведе за по.малко от година, и с цена, по-ниска от 1 млн. долара. За сравнение ще кажа, че Boeing обикновено осъществява такива проекти за пет години и за цена около 100 млн. долара. Но Том започва да ни убеждава да се постараем, и ние го направихме за 13 месеца".

След като SpaceX изработила първия си двигател във фабриката в Калифорния, той бил откаран на изпитания в Тексас. Там, сред змии, мравки и изпепеляваща жега групата инженери напълнила двигателя с течен кислород и керосин, запалили го и се скрили на безопасно място. Дългоочакваният момент дошъл!

След него лошите новини били, че времето до него било жесток труд, а добрите – че нищо не се взривило. (По-късно обаче на SpaceX ще се случи и това, а Илон Мъск ще го опише като rapid unscheduled disassembly, RUD – бързо и непланирано разрушение).

Тъй като през следващите години на инженерите често им се налагало да се придвижват от Тексас до Калифорния и обратно, Илон Мъск им позволявал да ползват частния му самолет. "Той побираше шестима души или седем, ако един от тях стои в тоалетната, както обикновено се случваше“ – разказва Том Мюлер.

При нормални обстоятелства SpaceX би могла да изстреля ракета от авиобазата Ванденберг, кото била изключително удобна и като място, и като площадки, но нито един от нейните арендатори - Boeing, Lockheed и т.н. – не бил склонен да помогне на "самозвани интернет предприемачи" да отидат в Космоса. Притиснати по този начин, хората на Mъск решили да изберат остров Куаджалин – част от Маршалските острови – който бил използван в продължение на много години от американската армия като ракетен полигон. След разменени електронни писма военните отговорили, че с радост биха приели SpaceX на острова.

След като били направени няколко самолетни курса и пристигнали всички нужни хора, хората на Мъск устроили на близкия остров Омелек стартова площадка и превърнали една тежкотоварна платформа в свой офис. Работата протичала при свирепа жега, а слънчевите лъчи можели спокойно да изгорят човешка кожа през тениска. Инженерите и монтьорите работели от 7 сутринта до 7 вечерта. "В Boeing ще Ви е по-комфортно, но в SpaceX не е нужно да бъде така. От друг страна, всички хора на този остров сме специални и ще станем звезди" – убеждавал служителите Уолтър Симс (Walter Sims), технически директор на компанията.

Отново и отново ракетата била превозвана до стартовата площадка и поставяна вертикално за няколко дни, а в течение на проверките за безопасност хората се натъквали на нови и нови проблеми. След това колкото се може по-бързо ракетата бивала връщана в хангара, за да се защити от соления въздух.

Накрая, на 24 март 2006 г., Falcon 1 стоял на своята квадратна стартова площадка и димял. После излетял, устремил се към небето и започнал да става все по-малък и по-малък. През това време Мъск стоял в командния център на острова и наблюдавал всичко, облечен в шорти и тениска. След около 25 секунди двигателят Merlin се запалил и машината започнала да се върти и да пада, като накрая се разбила точно на стартовата си площадка. Отломки се разлетели на всички страни, а товарният отсек пробил покрива на машинния корпус на SpaceX. Няколко от инженерите излезли в океана да събират малки парчета в големи кутии.

След този неуспешен старт, вечерта в бара на големия остров се събрали много пияни мъже. Независимо от провала, Мъск искал отново да излети в близките шест месеца, но за сглобяването на нова ракета трябвало да се извърши още веднъж огромна работа. Въпреки че Мъск публично се заклел, че ще построи работеща ракета, хората в и извън компанията били на мнение, че SpaceX може да си позволи още само един опит. Впрочем, дори и финансовата страна на някакъв въпрос да нервирала Мъск, той никога не показвал това на сътрудниците си. "Илон извършил огромна работа, сваляйки от хората бремето на своите безпокойства" – разказва Брендън Cпайкс (Brandon Spikes), IT директор в компанията. "Разбира се, никога не е подценявал важността на успеха, но и никога не се е изказвал в смисъл на "ако ние се провалим, то край. Винаги беше оптимист".

През това време компанията събирала нова група инженери за работа над новия проект Falcon 9, ракета с девет двигателя, която би могла да стане възможна замяна на совалките. Разбира се, ще минат още години, преди SpaceX да започне успешно да изстрелва такива ракети в Космоса, но Мъск вече се бил насочил към подписване на скъпоструващи договори с NASA.


Falcon 1 на стартовата площадка на о-в Куаджалин


След още два неуспешни старта от Куаджалин – на 21 март 2007 и 3 август 2008 г. - през есента на 2008 г. SpaceX успяла да подготви своята четвърта ракета за старт. Този път Мъск и хората му били изключително развълнувани и не искали да чакат бавното и дълго пътешествие по океана. Мъск наел най-големия военен товарен самолет, за да докара корпуса на ракетата от Лос Анджелис на Хаваите, а оттам да я транспортира до о-в Куадж. Идеята изглеждала чудесна, докато инженерите не се усетили за това, което може да направи един херметизиран самолет с корпуса на ракета, по-тънък от осем инча. Когато самолетът отлетял към Хаваите, от товарния отсек се разнесли странни звуци. "Аз се огледах, очаквайки да видя нещо страшно" – казва Бюлънт Олдън (Bulent Altan), бивш директор на авиониката в SpaceX. "После казах на пилота да се издига, което той и направи. Ракетата хрущеше от повишеното налягане като пластмасова бутилка".

Олдън разбрал, че хората в самолета имат 30 минути, за да решат проблема до приземяване. Те извадили джобните си ножчета и премахнали термосвиваемото фолио, което покривало ракетата. След това развили няколко гайки по корпуса, за да може вътрешното й налягане да се изравни с това на самолета.

На пръв поглед, за ремонт на ракетата биха отишли три месеца. Корпусът бил значително огънат на няколко места, а вътрешните прегради на горивния отсек били счупени. Илон Мъск заповядал на хората си да останат на Куаджалин и да чакат ремонтен екип. След около две седмици ракетата била ремонтирана.

Така четвъртият полет на SpaceX се състоял на 28 септември 2008 г. За този момент служителите работили без почивка в продължение на няколко месеца. Те зарязали всичко – личен живот, семейства – за да останат на горещия си работен си пост дори понякога без нужните хранителни продукти. Следобеда на същия ден хората поставили Falcon 1 в стартово положение. Към този момент SpaceX вече била превърнала всеки старт в Интернет действие, поради което хора по целия свят наблюдавали стартовете на компанията. В този момент Falcon 1 не бил зареден с истински товар: нито компанията, нито военните, нито NASA искали да видят как нещо ценно ще изчезне в морето след врзив, и заради това ракетата била заредена с няколкостотин килограма бутафорен товар.

Какво ли предстои да се случи?

Следва продължение!

Антон Оруш, Sandacite.bg - http://www.sandacite.bg
 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
1035083