НОВИНИ


КЪДЕ СА ВСИЧКИ?
02.08.2016


Защо до сега не сме открили дори следи от извънземни? Възможно ли е да живеем в космически зоопарк или в гигантска ферма? Или просто да не гледаме там, където трябва?
 
Популярният „парадокс на Ферми", наречен на името на италианския физик Енрико Ферми, най-общо гласи следното: След като в космоса има милиони звезди, а около много от тях обикалят потенциално обитаеми планети, защо до момента не сме срещнали разумни извънземни същества или какъвто и да е извънземен живот? Нито дори сме попаднали на радиосигнали или на други следи от чуждопланетна цивилизация. И въпреки че, както вече сме писали в Nauka.Offnews.bg, самият парадокс може би неправилно носи името на Ферми, той си остава актуален и продължава да тормози астрофизиците вече няколко десетилетия. А в светлината на лова на екстрасоларни планети през последните години актуалността му е дори още по-голяма. Най-популярните възможни отговори на парадокса са, че разстоянията в космоса са прекалено големи за да се засечем с друга разумна цивилизация, че извънземни все пак са идвали, но американското правителство крие от нас (сещате се – Зона 51, летящите чинии и др. подобни) или че в крайна сметка ние наистина сме единствения разумен вид. Има обаче и редица по-странни и не толкова разпространени хипотези, някои от които могат да се нарекат налудничави, но до този момент така или иначе не са опровергани. Ето някои от тях: Напредналите цивилизации не се интересуват от ... космоса Човечеството е устремено към звездите и поне според нашите разбирания това би трябвало да важи за всички интелигентни същества. Затова почти изцяло сме игнорирали хипотезата, че някъде съществува напреднала цивилизация, която просто не желае да напуска своята планета или звездна система. Още повече, че тя би могла да е достигнала до етап на развитие, позволяващ й да оползотворява цялата енергия от своята звезда чрез т.нар. „Дайсънова сфера“ или по друг начин. И просто да не вижда необходимост от по-далечни космически пътувания. За хората стремежът към междузвездни пътувания е съвсем естествен и въпросът за тяхното осъществяване е по-скоро дали някога бихме могли да ги осъществим, а не – дали ще го направим, ако разполагаме с нужната технология. Истината обаче е, че този стремеж до голяма степен е свързан с желанието за експанзия, което е типично за държавите, корпорациите и останалите организационни структури на хората, но не е задължително да бъде характерен и за потенциални други разумни цивилизации. Възможно е например тяхната философия да е по-скоро, че природата им е дала една звездна система и просто не е редно да си присвояват и други. Не търсете планети в обитаемата зона - купонът е на друго място Откакто бяха открити първите екзопланети (екстрасоларни) усилията на астрономите са насочени към откриване на такива сред тях, които са в обитаемата зона на своите звездни системи и биха могли да имат условия за живот. Този подход обаче може да се окаже изцяло погрешен. Причината е, че една цивилизация, достатъчно напреднала за да бъде открита от нашите телескопи, може би вече ще е преминала към пост - биологичен етап на развитие. Например този на технологичната сингулярност или на прехвърлянето на съзнанието от биологични тела в машини. И ако това е така, тя може и да е напуснала своята първоначална планета, а последиците от технологичната й дейност да са видими на друго място в космоса. Различно ниво на комуникация Освен да не търсим където трябва, е възможно и да не търсим каквото трябва. Проектът SETI например се опитва да улови радио сигнали от космоса, но една чуждопланетна цивилизация би могла да комуникира по съвсем различен начин. Сред хипотетичните варианти са комуникация чрез гравитационни вълни, тахиони, електромагнитно излъчване или нещо съвсем различно, от което съвременната наука си няма никаква представа. Намираме се в зоопарк Според тази хипотеза, човечеството се развива в контролирана среда, но създателите на тази среда се крият от нас. Своеобразен гигантски зоопарк, в който ние сме лъвовете и маймуните. Възможните цели на такива хипотетични извънземни могат да са както чисто развлечение (ако допуснем че има нещо забавно в това някой да наблюдава глупостите, които прави човешката цивилизация напоследък), така и научни цели. Намираме се във ферма Това не по-малко налудничаво предположение се явява подвариант на хипотезата за контролираната панспермия, според която животът на Земята е донесен от космоса или с други думи – ние сме извънземните. Да си представим могъща космическа цивилизация, която разпръсква живот из космоса. А сега следва да си зададем въпроса: защо би го правила? Хипотезата за фермата се явява един доста неприятен за човечеството вариант, при който извънземните са „отгледали“ хората, за да се върнат някой ден и да „оберат плодовете“ за някакви техни си цели – дали за храна, като енергиен източник, или за да използват изчислителния капацитет на мозъците ни. Намираме се в симулация За вероятността да живеем в симулация, вече сме писали и преди. Тя стана особено актуална преди около месец, когато милиардерът Илон Мъск приведе като доказателство за подобно предположение бързото развитие на виртуалната реалност и видеоигрите. Само преди няколко десетилетия имаше елементарни двуизмерни игри като Pong, съставени от точки и чертички, а днес вече съществуват пълноценни VR шлемове. Логично е една много по-развита космическа цивилизация да може да създаде симулация, която по нищо да не се отличава от заобикалящия ни свят. И в нея да няма извънземни, просто защото такива не са програмирани и не са предвидени в сюжета.
 


Намираме се в симулация на собствената си цивилизация

Един подвариант на хипотезата за космическа симулация е, че не извънземните, а самото човечество е напреднало технологично до степен да може да създава подобни виртуални светове с развлекателна, образователна или друга цел. И ние се намираме в един от тези симулатори. Например за да могат чрез него учениците на бъдещето да изследват „на живо“ случващото се през последните години, а вероятно и още по-значими предстоящи от наша гледна точка събития.


Космическа война

Ние сме свикнали да мислим за войната като за нещо зрелищно, свързано с бомбардировки на цели градове и дислоциране на огромни армии. В космоса обаче разстоянията са огромни и ако някъде бушува война между две или повече напреднали космически цивилизации, е малко вероятно да можем да я видим от нашето ъгълче на галактиката. Нещо повече – ако пренесем собствените си познания за войната, можем да допуснем, че в космоса елементи като разузнаване, контраразузнаване и дезинформация също ще имат своето значение. А от тук следва, че би било добра идея участниците в подобен междупланетен конфликт да спазват радио мълчание, за да не разкриват своето местоположение. Междузвездните разстояния и без това са достатъчно големи и ако една звездна система стане обект на атака, евентуално подкрепление ще трябва да измине десетки или стотици светлинни години, за да се притече на помощ. Затова и мълчанието може да се окаже единствената ефективна стратегия в подобна враждебна среда.

 


Космическо изтребление

Един възможен подвариант на военната хипотеза е този, при който съществува само една достатъчно напреднала цивилизация, която пази ревниво своето върховенство, изтребвайки всички останали, които имат неблагоразумието да се похвалят със своето съществуване. Това вероятно би мотивирало много от по-слабо развитите цивилизации просто да си мълчат, а онези, които са по-шумни биха били заличавани достатъчно бързо, за да не успеем да открием техните сигнали.
 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
337282